ЛАЙКА, ПОДРУМИЧЕ, РАМОН, ЛАЙКУЧКА

Matricaria chamomilla L.

Сем. Сложноцветни – Compositae

Разпространение. Расте край пътищата, по ливадите и пасищата из цялата страна.

Описание. Едногодишно тревисто растение с голо и разклонено стъбло, високо до 50 см. Коренът е разклонен и тънък, светлокафяв. Листата са последователни и двойно до тройно нишковидно пересто нарязани. Цветните кошнички са разположени по върховете на стъблата, с дълги дръжки, с околовръстни бели езичести цветчета, като вътрешните са двуполови, жълти и фуниеобразни. Цветното ложе, което е характерно за лайката, е изпъкнало и отвътре кухо/ Плодът е продълговата кафявозелена семка. Цялото растение има приятна миризма.

Използваема част. Цветните кошнички заедно с дръжките до 2 см, брани през време на цъфтежа, май-юли. събраните цветове се сушат на сянка или в сушилня до 40^оC. Изсушената билка е със зелен цвят на чашката и дръжките, бял на периферните цветчета и жълт на вътрешните, има приятен аромат и слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в шперплатови каси. При брането лайката да не се смесва с едрата лайка (Matricaria inodora L.), която е без миризма, като цветните кошнички са по-едри, с кучешката лайка (Anthemis cotula L.), която има плътно цветно дъно на кошничките и неприятна миризма, а също така с различни маргаритки, парички и др.

Химичен състав. Етерично масло (което се състои от хамазулен, кадинен, азулен, сесквитерпенови деривати, каприлова, нонилова и изовалерианова киселина), диоксикумарин, триакантин, никотинова киселина, холин, фитостерин, салицилова киселина, глицериди на олеиновата, линоловата, палмитиновата и стеариновата киселина, витамин С, провитамин А, горчиви вещества, слуз, флавоноидно вещество, апигенин и др.

Лечебно действие и приложение. Билката проявява омекчително, антисептично, противовъзпалително действие.

Българската народна медицина препоръчва лайката при възпаление и камъни в бъбреците и пикочния мехур, при възпаление на стомаха и червата, при задух, жълтеница, епилепсия, главоболие, болки в стомаха и червата. Външно лайката се използва за приготвяне на лапи при рани, циреи, рак, за промивки при възпаление на очите, бяло течение, при възпаление на матката, при рани в устата, за гаргара при гърлобол, зъбобол, възпаление на сливиците, лош дъх на устата. Стрита на прах, лайката се прилага за наръсване против дървеници и други насекоми.

Начин на употреба. 1 супена лъжица от лайката се залива с 200 гр вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Прецедената запарка се изпива наведнъж. Така се прави три пъти дневно, защото камазуленът, на който се дължи противовъзпалителното действие на лайката, във воден разтвор бързо се разлага. В нашата народна медицина се употребяват още миризливата лайкучка (Matricaria trichophylla Boiss.), която се препоръчва главно против кашлица и римската лайка (Anthemis tinctoria L.), която се култивира в Западна Европа и се употребява също против кашлица, диария и за поддържане русия цвят на косата.