КЪПИНА

Rubus fruticosus L.

Сем. Розоцветни – Rosaceae

Разпространение. Расте из цялата страна, край оградите и горите, покрай храсталаците, предимно из по-високите места.

Описание. Многогодишно храстовидно растение с червенокафяви пълзящи стъбла, снабдени с твърди бодли и дълбок корен с дебелина 2 см. Листата са яйцевидни, заострени, от 3 до 5 на дръжка, назъбени. Те са зелени отгоре, а отдолу по главния нерв на листната дръжка са покрити с бял мъх и дребни бодли. Цветовете са бели и събрани в съцветие грозд, с петделна чашка, петлистно венче и многобройни тичинки. Плодът е сборен, отначало зелен, после червен и накрая синьочерен, месест, лесно отделящ се от плодното ложе, с многобройни семена. Цъфти през май-юни. Медоносно растение е.

Използваема част. Листата, корените и плодовете. Листата се берат след цъфтежа в хубаво слънчево време от юли до септември. Сушат се на сянка или в сушилня до 45^оC. Изсушените листа са със зелен цвят, без миризма, но с тръпчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в торби или бали.

Корените се берат през есента, октомври-ноември. Сушат се на сянка или в сушилня до 60^оC. Опаковат се в торби или бали.

Плодът се бере при пълно узряване, юли-октомври. Суши се на сянка или в сушилня до 50^оC. Допустима влажност 15%. Опакова се в книжни торби. Всички части на къпината се пазят в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав. Листата съдържат витамин С, танини, флавони, инизит, магнезиеви соли и др., корените – скорбяла, танини и др., плодовете – витамин С, провитамин А, витамин К, млечна, янтарна, оксалова и ябълчена киселина, захари, багрила, пектин и др.

Лечебно действие и приложение. Проявява запичащо и противодиабетично действие. Прилага се при диария, дизентерия, бяло течение, захарна болест и др.

В българската народна медицина листата и корените на къпината се употребяват още при кръвохрачене, апендисит, силна и продължителна менструация, воднянка, разширени вени (корените) и др. Външно отварата от листата се прилага за гаргара при възпаление на гърлото, венците и др. Плодът се препоръчва при простуда, възпаление на дихателните пътища, за усилване и др.

Начин на употреба. 2 супени лъжици от листата се заливат с 500 гр вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Прецедената запарка се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От корените се взема 1 супена лъжица и се вари 10 мин. в същото количество вода. Пие се по същия начин.