КОПРИВА

Urtica dioica L.

Сем. Копривови – Urticaceae

Разпространение. Расте по тревистите торни и влажни места, покрай пътищата, оградите, реките и гористите места из цялата страна.

Описание. Многогодишно, двудомно, тревисто растение с четириръбесто, право стъбло, високо до 2 м и пълзящо, разклонено коренище. Листата са срещуположни, назъбени, яйцевидни, тъмнозелени, с малки заострени прилистници. Цветовете са дребни, зелени, еднополови и събрани в съцветия реси в пазвите на листата. Мъжките цветове са с 4 еднакви листчета и 4 тичинки, в прави съцветия, а женските са в наведени съцветия, също четирилистни, но двете листчета са по-големи, а двете – по-малки и имат едногнезден плодник с горен яйчник. Плодът е малко и сухо едносеменно орехче. Цялото растение е покрито с парливи власинки. Цъфти през май- септември.

Използваема част. Листата и коренището. Листата се берат през време на цъфтежа. Обикновено копривата се окосява, а листата се събират след като увехнат, защото по-малко парят. Сушат се на сянка или в сушилня до 50^оC. Изсушените листа са със зелен цвят отгоре и по-светъл отдолу, без миризма и вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в торби или бали. Запазват се в сухо и проветриво помещение.

Коренищата се берат рано напролет, преди развитието на растението (март) или късно наесен (ноември). Сушат се на слънце, на сянка или в сушилня до 50^оC. Изсушените коренища са без миризма и вкус. Запазват се в сенчесто и проветриво помещение.

Химичен състав. Листата съдържат витамин К, гликозида уртицин, дъбилни и белтъчни вещества, мравчена киселина, витамин С, витамин B₂, провитамин А, пантотенова киселина, ситостерин, хистамин, β-каротин, ксантофил, виолаксантин и др. Коренището съдържа скорбяла, дъбилни вещества и др.

Лечебно действие и приложение. Билката действа противоревматично, усилващо, кръвоспиращо. Прилага се при болести на ставите (ревматизъм, артрит), мускулни болки, след боледуване (при малокръвие), сърбежи, младежки пъпки и др.

В българската народна медицина копривата се предписва още при маточни и хемороидални кръвотечения, при нарушение на менструацията в климактеричния период, при хронични варикозни язви и авитаминози, при кръвотечение от носа, кръвохрачене, продължителна и силна менструация, копривна треска, захарна болест, виене на свят, главоболие, задух, припадъци, жълтеница, стомашни и чревни болки, за увеличаване на млякото у кърмачките, при чернодробни и жлъчни страдания и др. Външно парене с прясна коприва се препоръчва при ревматизъм. Отварата от коренищата на коприва се пие за усилване на сърдечния мускул, а настойката им в оцет се прилага за растеж на косата и против пърхот. Семената, смесени с кисело мляко, се вземат против захарна болест. Листата от коприва, накиснати в маслиново масло 1:10, се употребяват за мазане на рани. Прилагат се също в промишлеността за получаване на зелена боя и изкуствена коприна.

Начин на употреба. 2 супени лъжици от листата се заливат с 400 гр вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Прецедената запарка се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От коренищата се взема 1 супена лъжица и се вари 10 мин. в същото количество вода. Пие се по същия начин.

В нашата народна медицина се използва още гръцката коприва (Urtica urens L.), която е по-ниска и има едро назъбени дребни листа; употребява се при същите болести. Също и бялата мъртва коприва (Lamium album L.), която има високо разклонено стъбло и се употребява за регулиране на нередовна и недостатъчна менструация, при бяло течение, безсъние, болести на далака, хемороиди, кожни обриви и др.