ИСЛАНДСКИ ЛИШЕЙ

Cetraria islandica Ach.

Сем. Пармелиеви – Parmeliaceae

Разпространение. Расте по влажните сенчести поляни, пасища, каменливи места, повече до иглолистните гори над 1500 м н. в. из всички наши планини.

Описание. Многогодишно талусно растение. Талусът е плосък, листовиден, кожест, достигащ до 15 см дължина. Горната страна е кафявозелена с червеникави петна, а долната – светлокафява с белезникави петна. Спороносните органи (апотециите) се намират на ръба на талусните разклонения, които са щитовидни и отначало зелени, а впоследствие – кафяви.

Използваема част. Талусът на растението, бран през цялата година. Набраната билка се суши на сянка или в сушилня до 60^оC. Изсушеният лишей има естествен цвят, характерна миризма и горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав. Антибиотични киселини: протолихестеринова киселина (действа резорбиращо), паралихестеринова киселина, протоцетрарова киселина, фумаропротоцетрарова киселина (на която се дължи горчивия му вкус), слузните полизахариди дихенин и изолихенин, горчива цетрарова киселина (лишейна скорбяла), фумарова киселина, още витамин В₁, В₂, минерални соли, усинова киселина (действаща против туберкулозни бактерии), белтъчини, восък и др.

Лечебно действие и приложение. Билката възбужда апетита и действа омекчително на дихателните пътища и стомашно-чревния път.

Българската народна медицина препоръчва исландския лишей пр и магарешка кашлица, задух, бронхит, туберкулозна кашлица, стомашна язва и язва на дванадесетопръстника, тежест в стомаха, чревни болки, чернодробни заболявания, възпаление на пикочните пътища, за апетит, при гуша, повръщане, диария, дизентерия, хроничен запек и др. Външно се препоръчва за налагане на гнойни рани и изгаряния.

Начин на употреба. 1 супена лъжица от исландския лишей се сипва в 400 гр вода да ври 5 мин. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

В народната медицина се използва още дъбовия лишей (Evernia prunastri L.), както и буковия лишей (Usnea barbata Fr.). Те паразитират по стъблата на дъба и широколистните дървета. Берат се рано напролет през март-април или наесен през октомври-ноември.

Сушат се на сянка или в сушилня до 60^оC. Употребяват се при стомашни болки, туберкулоза (буковият лишей), хроничен запек (дъбовия лишей), като омекчително средство при кашлица и задух, за апетит и др. Начин на употреба, както при исландския лишей.