ИГЛИКА, АГЛИЧЕ

Primula officinalis Jacq. var suaveolens Bert.

Сем. Игликови – Primulaceae

Разпространение. Расте по слънчевите места, покрай горите, из храсталаците, поляните и ливадите в предпланинския и планинския пояс из цялата страна.

Описание. Многогодишно тревисто растение с безлистно, слабо окосмено стъбло, високо до 30 см. Коренището е късо, с многобройни тънки коренчета. Листата са събрани в розетка, яйцевидни, едроназъбени, стеснени в широки дръжки. От средата на розетката излизат от 2 до 3 безлистни стъбла, на върха на които се намират жълти цветове. Те са събрани във вид на кичури, с петзъба чашка, петлистно тръбесто венче и 5 тичинки. Плодът е яйцевидна кафява кутийка с многобройни семена. Медоносно растение е.

Използваема част. Цветът, листата и корените на растението. Цветът се бере без дръжките в началото на цъфтежа през април. Суши се на сянка или в сушилня до 40^оC. За доброто изсушаване на цвета се съди по плодника на растението, който трябва при огъване да се чупи. При неправилно сушене цветът на игликата придобива зелен цвят. Изсушената билка има оранжевожълт цвят на цвета и бледозелен на чашката, медоподобна миризма и сладникав вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали или торби.

Листата се берат през време или в края на цъфтежа през април-май. Сушат се на сянка или в сушилня до 100^оC. Изсушената билка е със зелен цвят на цвета и бледозелен на чашката, медоподобна миризма и сладникав вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали или торби.

Корените се събират рано напролет през февруари-март, преди развитието на растението или през август, когато узреят семената и листата започват да пожълтяват. Те се измиват и се сушат на слънце, сянка или в сушилня до 100^оC. Изсушената билка е с кафяво коренище и светлокафяви коренчета, с характерна миризма и слузест вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали или торби. Всички изсушени части на растението се запазват в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав. В цвета се съдържат сапонини и флавоноиди, витамин С, етерично масло, жълто багрило, ензимът примвераза, гликозидите примверин, примулаверин, цикламин и др.

Листата съдържат голямо количество (до 6%) витамин С, провитамин А, гликозидите примверин и примулаверин, до 2% сапонини и др.

Корените съдържат до 10% сапонини, етерично масло, гликозидите примулаверин, примверин, терпеновото съединение примулагенин А, d-волемит, витамин С, следи от провитамин А, примулова киселина и др.

Лечебно действие и приложение. Билката проявява отхрачващо, нервоуспокоително, болкоуспокоително и в слаба степен слабително действие.

В българската народна медицина цветовете на игликата се изпълзват при главоболие, епилепсия, нервна слабост с треперене, сърдечна слабост, безсъние, апоплексия и др.; листата (в прясно състояние) – като пролетна салата поради голямото съдържание на витамин С, против главоболие, кашлица и др.; корените – при бронхит, магарешка кашлица, безсъние, виене на свят, шипове, задух, подагра, трудно уриниране, бъбречни възпаления и др.

Начин на употреба. От цвета или листата се взема 1 супена лъжица, залива се с 300 гр вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Запарката се пие по 1 кафена чашка преди ядене 4 пъти дневно. От корените се взема 1 кафена лъжичка в същото количество вода, като врят 10 мин. Пие се по същия начин.

В нашата страна се среща, макар и рядко и друг вид иглика (Primula elatior Jacq.), на която цветовете са по-бледи и по-широки листа. Употребява се също, както по-горе.