ЖЪЛТУГА

Genista tinctoria L.

Сем. Пеперудоцветни – Papilionaceae

Разпространение. Расте по каменливите и припечени места, из редките гори и храсталаци из цяла България.

Описание. Многогодишен силно разклонен малък храст, достигащ на височина до 1,5 м, с ръбесто стъбло и разклонен, дълбок корен. Листата са тъмнозелени с ясно видима нерватура, ланцетни или линейни, към основата клиновидно заострени. Цветовете са жълти, събрани в дребни гроздове, с петлистна чашка, петлистно венче и 10 тичинки, сраснати в тръбица. Плодът е линейно продълговат боб (чушка), сплеснат отстрани.. Медоносно растение е.

Използваема част. Стръковете на растението, брани по време на цъфтеж, юни-юли. Суши се на сянка или в сушилня до 40^оC. Изсушената билка е със зелен цвят на стъблото и листата и жълт на цвета, без миризма, с нагарчащ вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се на сухо и проветриво място.

Химичен състав. Билката съдържа алкалоидите спартеин, анагирин и метилцитизин, флавонопроизводното лутеолин, цистеин, етерично масло, багрилото генистеин (придаващ жълтия цвят на цвета) и др. В семената са открити алкалоидът цитизин (възбуждащ дишането), също метилцитизин и анагирин.

Лечебно действие и приложение. Билката възбужда центъра на дишането, повишава кръвното налягане, действа пикочогонно, кръвоспиращо и слабително. Прилага се при камъни в бъбреците, хемороиди, подагра, ревматизъм, сърдечна невроза.

Българската народна медицина препоръчва жълтугата още при чернодробни и далачни възпаления, мокър лишей, болести на щитовидната жлеза и др. Външно билката се препоръчва за налагане при изкълчено, набито, гнойни рани и др. Намира приложение и в бояджийството.

Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се сипват в 500 гр вода да врят 4 мин. Отварата се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

В нашата народна медицина се употребява и растението прещип (Genista sagittalis L.), чиито стръкове се употребяват под формата на запарка при подагра и ревматизъм па пиене и налагане.