ДЯВОЛСКИ УСТА, ПОИМАЛКА

Leonurus cardiaca L.

Сем. Устоцветни – Labiatae

Разпространение. Среща се из нивите, тревистите места, край пътищата навсякъде из България.

Описание. Многогодишно тревисто растение с кухо и четириръбесто стъбло, което има червеновиолетов отенък и е покрито с власинки. Достига на височина до 1,5 м. Има добре развито коренище. Листата са срещуположни, долните – длановидни, петделни, горните – овално ланцетни, всичките назъбени, отдолу със светли власинки. Цветовете са розови, разположени прешленовидно на върха на стъблото в пазвите на горните листа. Чашката е фуниевидна, с 5 зъбчета, закривени навън. Венчето е тръбесто, отвътре с пръстен от власинки. Тичинките са 4. Плодът се състои от 4 тристранни клиновидни орехчета. Медоносно растение е.

Използваема част. Надземната част на растението, брана през време на цъфтежа през юли-август. Суши се на сянка или в сушилня до 40^оC. Изсушената билка е със зелен цвят без миризма и със слабо нагарчащ вкус. Допустима влажност 13%. Опакова се в бали или чували. Запазва се на сухо и проветриво място.

Химичен състав. Етерично масло, алкалоида леунорин, един кисел гликозид, сапонини, горчиви вещества, дъбилни вещества, плодови киселини, витамин С и др. В плода на растението са намерени алкалоидите леонурин и леонуринин.

Лечебно действие и приложение. Билката притежава свойството да регулира сърдечната дейност и да разширява сърдечните кръвоносни съдове. Тя регулира менструацията и има пикочогонно действие. Прилага се при сърцебиене, гръдна жаба (ангина пекторис), климактерични смущения и др.

В българската народна медицина дяволските уста се употребява още при кръвно налягане, гуша, безплодие, малария, умствена преумора, нервни болести, главоболие, маточни кръвоизливи и др. Външно се прилага за компреси при изгаряне и рани.

Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се заливат с 500 гр вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Прецедената запарка се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.