ГРАДИНСКИ ЧАЙ, КАКУЛЕ, КАДЕЛКА

Salvia officinallis L.

Сем. Устоцветни – Labiatae

Разпространение. Родината на градинския чай е Средиземноморието. У нас се отглежда ограничено в градините в южните части на България и Черноморието.

Описание. Многогодишно полухрастовидно растение с четириръбесто разклонено (в основата вдървено), окосмено стъбло, високо до 1 м и силно развит, вдървен корен, дълбоко врязан в почвата. Листата са ланцетовидни, ситно назъбени, срещуположни, с мрежеста нерватура. От долната страна те са изпъкнали, а от горната – вдлъбнати. Листата в основата на стъблото са с дълги дръжки, отгоре по-зелени, отдолу по-бели; младите листа са сребристобели, главно от долната страна, поради изобилието на власинки по тях. Цветовете са синьовиолетови и едри, събрани на върха на стъблото в класовидни съцветия. Чашката е фуниевидна, петзъбчеста с тръбесто венче и две тичинки. Плодът се състои от 4 орехчета с тъмнокафяв или черен цвят. Цъфти през юни-септември. Цялото растение има приятна миризма. Медоносно растение е.

Използваема част. Листата, които се берат малко преди цъфтежа през май и след цъфтежа през септември. За медицински цели по-добра е билката, която е брана преди цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня до 40^оC. Когато растението се използва за получаване на етерично масло, то се бере през време на цъфтежа през юни-септември. Най-високи добиви се получават от 2-6-годишни растения. Изсушените листа отгоре са белезникави, отдолу – почти сиви до сивозелени с гъсти власинки, приятна миризма и горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав. До 2,5% етерично масло, което се състои от цинеол, α-туйон, d-β-туйон, d-α-пинен, салвен, d-борнеол, d-камфора. В листата се съдържат още алкалоиди, дъбилни вещества, органични киселини, уваол, парадифенол, горчиво вещество, аспарагин, глутамин, гликозиди, сапонини,витамин С, провитамин А, фитонциди и др.

Лечебно действие и приложение. Градинският чай  е много добро средство за регулиране секреторните функции на организма. Проявява дезинфекционно и противовъзпалително действие, успокоява дейността на червата. Прилага се при заболявания на дихателните органи – възпаление на глътката (ларингити), ангина, кашлица от различен произход (бронхити, грип, пневмония и др.), както и при диария и болести на жлъчните пътища и черния дроб.

Българската народна медицина препоръчва градинския чай още при язва и болки в стомаха и червата, при газове, кожни обриви, шарка, при кръвохрачене и повръщане на кръв при туберкулозни, при хемороиди, виене на свят, продължителна менструация, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, за намаляване на млякото у кърмачките (при отбиване на кърмачетата), при бяло течение, екземи и др. Външно се препоръчва за гаргара при възпалени сливици и зъбобол, за компреси при възпаление и ядки на гърдите на кърмачките, гнойни рани и др. Намира приложение също така в пивоварната, рибната и парфюмерийната промишленост.

Начин на употреба. 1 супена лъжица се залива с 400 гр вряла вода, в която кисне 2 часа. Прецедената запарка се пие по една винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

В нашата народна медицина се употребяват и други растения от рода на градинския чай. Такива са бялата какула (Salvia aethiopsis L.), чиито пресни листа служат за налагане при гнойни рани и циреи и рани от порязване; жълтата какула (S. glutinosa L.), чиито изсушени листа служат за пушене против задух; бъзовлекът (S. pratensis), употребяван главно против стомашни и чревни болки, против кашлица и др.; мечата пета (S. sclarea L.), чиито зелени листа се употребяват при рани и циреи против гуша; бабичето (S. verticillata L.), използвано вътрешно против диария, болки в корема и кръвохрачене и външно за лапи против рани и циреи.