БРЕЙ, ВОДОГОН
Tamus communis L.
Сем. Брейови – Dioscoreaceae
Разпространение. Бреят се среща из храсталаците и горите главно в южната част на България до 1300 м н. в.
Описание. Многогодишно тревисто растение с влачещо се стъбло, дълго до 3 м. Коренът е голям и грудковиден. Листата са сърцевидни с дълги дръжки и с дъговидно жилкуване, отгоре – тъмнозелени, а отдолу – светлозелени. Цветовете са еднополови, двудомни, събрание в съцветие грозд. Околоцветниците на мъжките цветове са жълтеникави, сраснати звънчевидно в долната си част, а в горната разперени, с 6 тичинки. Околоцветникът на женските е подобен на мъжките, само че венчелистчетата са сраснати само в основата. Чашката е шестлистна с шестлистно венче. Плодникът се състои от 3 сраснати плодчета и тригнезден яйчник. Плодовете са сочни, яркочервени, събрани в кичурче по 5-6, с червенокафяви сферични семена.
Използваема част. Коренът, който се бере рано на пролет (април) и през есента (септември-октомври). Суши се на сянка или в сушилня до 60оC. Изсушената билка е светло- или тъмнокафява отвън и жълтеникава отвътре. Допустима влажност 12%. Опакова се в книжни или конопени торби. Запазва се на сухо и проветриво място.
Химичен състав. Неизследвани вещества, калциев оксалат, гликозиди, сапонини, скорбяла.
Лечебно действие и приложение. Има външно дразнещо кожата действие, при което се получава подобрение в кръвоснабдяването на наложеното място. Ето защо се употребява главно при ставни и други болки от различен произход (ревматизъм, ишиаз, плеврит, простуда и др.).
Българската народна медицина препоръчва брея още при хемороиди, туберкулоза, за разслабване и др. По-рано бреят се е употребявал за багрене в червено на вълнени платове и тъкани.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от корените се вари в 500 гр вода 10 мин. Пие се по 1 ракиена чашка преди ядене. За външна употреба 200 гр настъргани пресни корени се киснат в 1 л зехтин 20 дни или в 500 гр силна ракия и 500 гр маслиново масло за мазане. За същата цел може да се използват листата и плодовете на брея.