ПРАВИЛА ЗА БРАНЕ, СУШЕНЕ И СЪХРАНЕНИЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ РАСТЕНИЯ

За най-пълноценното използване на лекарствените растения е необходимо да се знае кога се събират те — през кое годишно време и в коя фаза от развитието им, което е във връзка с това, през кой период в тях се съдържат най-големи количества активно действащи вещества. Не през всяко време на годината растението съдържа достатъчно лечебни вещества, които го определят като лекарствено. Трябва да се знае, че обикновено стръковете и листата се берат малко преди или през време на цъфтежа, цветовете — малко преди разтварянето или при пълното им разцъфтяване; плодът се бере напълно узрял, корените и подземните части — през есента, след увяхването на надземната част на растението, или рано напролет, преди нейното развитие, корите — през есента, след узряването на плодовете, или рано напролет, при започване на сокодвижението (преди развитието на растението), пъпките — рано напролет, преди разпукването им, а семената — малко преди или при пълното им узряване.

Защо са се наложили тези правила? Нека се има предвид, че билките се ценят по съдържанието на лечебните вещества в тях. Самото концентриране на тези вещества не става равномерно в цялото растение, а в определени негови органи (пъпки, листа, цветове, корени, семена, плодове). От друга страна, количеството на лекарственото вещество се мени в зависимост от фазите на развитие на растенията, от годишното време (дъждовно, сухо), от почвените условия, от географската ширина, от възрастта на растението и др. Така, например, действащите вещества, намиращи се в листата на момината сълза (Convallaria majalis L.) са почти два пъти по-богати с лечебни вещества, когато се берат преди цъфтежа (около две седмици), отколкото през време на цъфтежа. Коренът на ружата (Althaea officinalis L.) съдържа през периода на цъфтежа малко скорбяла и слузни вещества, докато през есента, след увяхването на надземната част, тези вещества са най-много и то в двегодишните растения. В сладкия корен (Glycyrrhiza glabra L.) количеството на глицеризина е по-голямо през време на пълния цъфтеж, а към края му той силно намалява. Съдържанието на морфин в сънотворния мак (Papaver somniferum L.) и на никотин в тютюна (Nicotiana tabacum L.) е най-малко в началните фази, докато в края на развитието на растението то силно се увеличава. При някои растения се забелязват други явления. Например в кърпикожуха (Colchicum automnale L.) силно отровният алкалоид колхицин е в голямо количество през пролетта, а през есента силно намалява. Корените на лудото биле (Atropa belladonna L.) са по-богати с алкалоиди през пролетта, отколкото през есента. Такива колебания се наблюдават и в други растения. Така например морските краставички (Ecballium elaterium A. R.) през време на цъфтежа са силно отровни. Същото се отнася и до блатника (Caltha palustris L.), който преди цъфтежа си може да служи за храна на добитъка, а през време на цъфтежа става силно отровен. От друга страна, растенията, изложени повече на слънце, съдържат по-голямо количество етерично масло, отколкото растящите на сянка растения. Възрастта на растенията също може да окаже влияние върху количеството на съдържащите се в тях действуващи вещества. Така например, младите дъбови кори са по-богати с танин, отколкото старите, докато старите пък дъбови кори са по-богати от младите с горчиви вещества. По-старите хининови дървета съдържат в корите си по-голямо количество хинин, отколкото по-младите.

Да се определи точно времето за развитието на едно растение е невъзможно, понеже за това влияят много фактори — географско разпространение, климат, годишно време (суша, дъждове, ранна пролет или късна зима), почвени условия, растителен вид и др.

Трябва да се знае, че самото бране, с малки изключения, трябва да се извършва в сухо и слънчево време сутрин, след вдигане на росата. Растения, които са брани при роса или след дъжд, при сушене почерняват или бързо се запарват и мухлясват.

Билкоберачът, преди да пристъпи към събиране на лекарствените растения, трябва не само да е добре запознат с техниката на брането, но и да знае кое растение и коя част от него ще се бере, в какво количество, какъв е начинът на сушене, опаковане и запазване. Ботаническите особености на растението е необходимо да се знаят добре, защото има доста видове, подвидове и форми, които си приличат много и може да се смесят. Билкоберачът трябва добре да разпознава отровните от неотровните растения. При бране на отровни билки да не се пипат с ръце очите, устата, носът, ушите или други части на тялото, а след привършване на събирането добре да се измиват ръцете със сапун. Забранено е деца да се занимават с бране на отровни билки. Не се разрешава бране на рядко срещащи се растения. При самото събиране да не се берат наядени, изсъхнали, вдървенели, почернели или силно замърсени растителни части. Отровните билки да се берат отделно от неотровните. Самата беритба на билките става не чрез скубане или късане, а чрез рязане с нож или ножица, като се отрязва само тази част, която се използва, и се оставят известен брой растения за размножаване. Правилно е при всяко излизане да се бере само една билка. По този начин се избягва смесването, а и производителността на труда е по-голяма. Събраните растения се поставят в кошове, в сандъци или в кошници (не в чували) рехаво, без натиск; в противен случай те се запарват и почерняват при сушене.

Билките трябва да се сушат най-много 5—6 часа след брането им, като за предпочитане е това да става в сушилня. Ето защо билкоберачът трябва предварително да е приготвил необходимия инвентар за сушене на растенията. При правилно изсушаване растението запазва действащите си вещества, не мухлясва, не почернява и не ферментира. Сушенето трябва да става бързо, при добра вентилация. Бавното сушене води до изгниване на растенията, а много бързото сушене (без вентилация) — до разлагане на съдържащите се в тях действащи вещества, които се запарват и губят способността си да лекуват.

Като общо правило трябва да се знае, че надземните части (стръковете) се сушат дотогава, докато стъблената част започне при огъване да се чупи, а не се превива. Листата се сушат дотогава, докато средният дебел нерв на листа при огъване също се чупи, а листата, стиснати в шепа, при отпускане на ръката не образуват топка, а веднага се разпадат. Сушенето на цветовете продължава дотогава, докато плодникът на цвета при огъване се чупи. Същото се отнася за корените и коренищата, които също при превиване трябва да се чупят, а не да се огъват. За по-лесно сушене месестите и дебели корени се нацепват предварително и тогава се подлагат на сушене. Правилно изсушените кори също трябва лесно да се чупят при превиване, а пъпките при стриване лесно да се разпадат, като дръжката или средната им част лесно се чупи.

Установено е, че най-правилно е растенията, съдържащи етерични масла, както и техните части да се сушат при температура 30—40°С. Ако те не съдържат етерични масла, сушенето им може да става при температура 45—70°С. Месестите плодове (шипки, малини, ягоди, глогинки и др.) се сушат при температура 60—100°С. При сушене сушилнята трябва да се загрява постепенно, докато се стигне до определения максимум, като се осигури добра вентилация. По този начин се избягва сбръчкването по повърхността на растенията, което пречи за по-скорошното изсушаване на вътрешните им части. Самото сушене трябва да става бързо, като по този начин действащите вещества най-добре се запазват. Особено много трябва да се внимава при сушенето на растения, които съдържат сърдечно действащи гликозиди и витамин С, а така също и на цветовете на бъза, лайката, глога, лопена, стръковете на магданоза, плода на шипката, глогинките и др.

Както преди, така и след изсушаването билките се преглеждат и се почистват от пожълтели, наядени, изсъхнали и изгнили растителни части, а също и от попаднали в тях други предмети и се пристъпва към опаковане. Обикновено цветовете и частите им се опаковат в обвити с хартия шперплатови сандъци, които се пълнят без натиск. Листата може и да се балират, като някои от тях (мента, вълнест напръстник, лудо биле, блян и др.) се слагат в шперплатови каси. Стръковете се опаковат в торби или бали, като това важи и за корените и коренищата. Семената и плодовете се опаковат в книжни или конопени торби.

КАКВИ ПРОМЕНИ МОЖЕ ДА НАСТЪПЯТ В БИЛКИТЕ ПРИ ИЗСУШАВАНЕТО ИМ

След откъсването на съответната част при събирането на билките всички нейни клетки са още живи. Растението при това състояние съдържа голямо количество вода. Ако то бъде оставено така, без да се подлага на сушене, ферментите, съдържащи се в растителната клетка, ще продължават своето действие, което довежда до разлагане на лечебните вещества. От друга страна, съдържанието на вода в растението улеснява развитието на различни видове гъби и бактерии, които окончателно развалят билката, затова се налага бързо сушене. Добре изсушените билки съдържат до 15% вода, която не може да се изпари, обаче не оказва влияние върху качеството на лечебното растение.

На сушене се подлагат всички растения, с изключение на някои, като мъжката папрат, момината сълза, змийската хурка, белия крем и др., които се употребяват в прясно състояние. Самото сушене е много важно за определяне качеството на билката и на него трябва да се гледа с голяма сериозност. При сушенето или след изсушаването растенията трябва да се пазят от дъжд, влага или сутрешна роса, както и от замърсяване. При температура 50°С ферментите спират действието си, докато при 70°С те биват разрушени. Като се има предвид, че не всички билки трябва да се сушат при 70°С (етеричномаслените растения и др.), когато се прилага за даден вид растения по-ниска температура, сушенето трябва да става бързо, при добра вентилация. При бавно сушене действащите вещества, например на растенията, съдържащи гликозиди, силно намаляват; това се отнася и до етеричномаслените и до растения, съдържащи витамин С. При дъбовите кори под действието на ферментите танините се окисляват до флобафени, поради което корите потъмняват. Ферментативно разлагане се наблюдава и при корените на жълтата тинтява и други растения. От друга страна, промяната в цвета на редица билки при сушене не винаги се дължи на ферментативното разлагане на някои вещества. Значение за изменянето на цвета има също така и реакцията на клетъчния сок. Например, клетъчният сок с неутрална реакция (водна детелина) при сушенето почти не променя цвета си. Растения с кисел сок в клетките (червена боровинка) при сушене потъмняват. Свободните киселини, намиращи се в клетъчния сок, при бавно сушене разрушават хлорофила, в резултат на което настъпва пожълтяване на растението. Тук трябва да се има предвид, че пожълтяването на зелените части на растението може да бъде причинено и от слънчевите лъчи, които също разрушават хлорофила, затова лекарствените растения задължително се сушат и се запазват на сянка. Слънчевите лъчи оказват влияние и върху цветните части на растението, като това зависи от характера на оцветяването. Например, когато багрилното вещество е в разтворено състояние в клетъчния сок (синчец, лопен), оцветяването бързо се изменя. Когато пък багрилото е свързано с протоплазмата на клетката, оцветяването се запазва. Химичната промяна през време на неправилно сушене може да стане причина и за промяна на цвета (иглика, слез и др.). Разпадането на кумариновите гликозиди при сушенето води до получаване на кумарин и мелилотин (комунига). Ореховите листа при сушене губят миризмата си поради разпадане им юглона. Лютивият вкус на пиперичето също се губи при изсушаването му и т. н. При някои видове растенията трябва да престоят известно време изсушени, за да получат лечебни качества. Така например зърнастецът, при който се употребява кората за отслабване, добива това свойство след 1 година поради окисляването на гликозида франгуларозид до гликофрангулин. Ако кората не отлежи 1 година, тя предизвиква повръщане. От изложеното се вижда, че макар и да настъпват някои промени в растителния организъм при изсушаването му, главните действуващи вещества се запазват при правилно сушене и билките с успех се употребяват за нашето здравеопазване.