БОБ, ФАСУЛ

Phaseolus vulgaris L. var. nanus Ach.

Сем. Пеперудоцветни – Papilionaceae

Разпространение. Боб се култивира у нас повсеместно. Родината му е Южна Америка.

Описание. Едногодишно тревисто растение със слабо развит корен. Листата му са триделни, заострени, покрити с власинки. Цветовете са бели или розововиолетови, събрани в гроздовидни съцветия, с петлистна срасната чашка. петлистно венче и 5 тичинки. Плодът е дълга, увиснала чушка с бели бъбрековидни семена в нея. Растението е медоносно.

Използваема част. Сухите бобови чушки без семената, брани при пълното им узряване – през юли-септември. Събраните бобови чушки се оставят на слънце да се доизсушат. Изсушената билка е с бял или слабо жълт цвят, без миризма и със сладникаво-лигав вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Съхранява се в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав. Сухите чушки на боба съдържат инсулиноподобно вещество аргирин, аспарагин, тригонелин, тирозин, лизин, левцин, холин, аминокиселини (триптофан), до 40% хемицелулоза, белтъчни вещества, силициева киселина, танин, витамин С и др.

Лечебно действие и приложение. Бобовите чушки имат свойството да понижават количеството на захарта в кръвта. Освен това те действат пикочогонно и обезводняващо. Благодарение на това се прилагат като допълнително средство при захарната болест и като лечебно средство при заболяване на пикочните пътища (със задръжка на урината); при водни плеврити, хроничен ревматизъм, сърдечно-съдови заболявания – възпаление на обвивката на сърцето (перикардити) и сърдечна недостатъчност, придружени с отоци, повишено кръвно налягане в началния стадий.

В народната медицина се употребява печено бобено семе, счукано на прах, за посипване на различни екземи.

Начин на употреба. 3 супени лъжици ситно нарязани бобови чушки се слагат в 500 гр вода да врят 10 минути. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.