АНАСОН

Pimpinella anisum L.

Сем. Сенникоцветни – Umbelliferae (Apiaceae)

Разпространение. Анасонът не се среща у нас в диво състояние, а само в култивирано. Родината му е Мала Азия.

Описание. Едногодишно тревисто растение със слабо вретеновиден разклонен корен, достигащ на дълбочина до 20 см и с цилиндрично, слабо набраздено и на върха разклонено стъбло, високо до 60 см. Листата в долната част на стъблото са с дълги дръжки, сърцевидно закръглени, едро нарязани. Към върха те са почти приседнали, клиновидни, пересто нарязани. Цветовете са бели без чашка, с дръжка, събрани в съцветие сенник. Венчето е петлистно с 5 тичинки. Плодът е яйцевиден, с ароматна миризма и сладникав вкус.

Анасонът е медоносно растение. Цъфти през май-юни.

Използваема част. Плодовете (семената) на анасона, които се берат през юли-август. Анасонът се жъне рано сутрин малко преди пълното узряване, за да се избегне изронването на плодовете. След жътвата анасонът се оставя да доузрее, след което се вършее. Анасоновите семена имат сивозелен цвят, характерна миризма и сладникав вкус. Допустимата влажност на разредните семена е 12%, а на неразредните е 16%. Опаковат се в конопени или четирислойни книжни торби. Необходимо е да се пазят от влага, тъй като овлажнените семена потъмняват. Съхраняват се в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав. Етерично масло (съдържа до 90% анетол, до 10% метилхавикол, анисов алдехид, анисов кетон и анисова киселина), до 24% мазнини, до 20% белтъчни вещества, смола, танини, горчиви вещества и др.

Лечебно действие и приложение. Анасонът притежава подчертани отхрачващи и възбуждащи чревната дейност свойства. Има пикочогонно и болкоуспокояващо действие. Засилва функциите на млечните жлези и на жлезите на дихателните пътища. Благодарение на това анасонът се употребява при кашлица от различен произход: възпаление на бронхите (бронхит), възпаление на ларинкса (ларингити), ангина, хронични белодробни катари, възпаление на фаринкса (фарингити), задух; при болки в стомаха и червата, възпаление на стомашната лигавица (гастрити), колики, газове; възпаление, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур; за увеличаване на млякото у кърмачките. В народната медицина се употребява още при пресипнал глас, безсъние и главоболие.

Начин на употреба. 1 чаена лъжица счукани плодчета се заливат с 500 гр гореща вода да киснат 1 час, след което течността се прецежда. Пие се по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От етеричното масло се вземат по 1-2 капки на бучка захар.

В народната медицина се употребява и дивия анасон или бедреницата (Pimpinella saxifraga L.). Прилагат се корените за същите болести, както култивирания анасон. Освен това се използва още при подагра, за регулиране на недостатъчна менструация, при безсъние и главоболие. Външно се прилага за лапи против циреи и отоци.