ОБИКНОВЕНА ЧЕЛЯДИНКА
Marasmius oreades
царство: Fungi Гъби
вид: Basidiomycota Базидиеви
клас: Homobasidiomycetes
разред: Agaricales
семейство: Tricholomataceae
род: Marasmius Челядинка
вид: M. oreades Обикновена Челядинка
Период на растеж: април — ноември
Обикновената челядинка, също наричана челадинка, джунджулка, гвоздейка, гливичка и кокошинка, е вид базидиева гъба, често срещана по ливадите и пасищата, в горите и парковете, покрай пътищата, в окрайнините на горите, по старите и занемарени и изоставени пътища, по пасбищата. Обича торни почви или гниещи органически вещества Среща се на големи самодивски кръгове, пасажи, по много на едно място (челяди), откъдето носи и името си. В ранна пролет се среща по ливадите на село Бусманци, Равно поле, село Казичане, село Чепинци и други села на Софийско.
Шапката отначало е гуглеста, после сплесната и накрая понабръчкана. При сухо време тя се свива и почти изсъхва. Така изтрайва дълго време, докато падне роса или дъжд, при който става охренокафява, по-светла или по-тъмна в зависимост от времето (при дъжд тя е по-тъмна, а при слънчево време — по-светла). Месото е тънко, охрено, но е с приятен вкус и аромат. Пластинките са с бледоохренен цвят, подредени една голяма, една малка и отделени от пънчето, което е също с кафявоохрен цвят; то е тънко, дълго, жилаво и в основата си закривено.
Гъбата се търгува прясна, сушена и маринована. Употребява се не само за приготвяне на разни ястия, но и за подправка на много второкачествени гъби, които имат много месо, но то не е вкусно и е без аромат.
Срещат се два подобни вида в същата естествена среда: Лъжлива челядинка и Бяла отровна орешарка. И двата вида са силно отровни, което потвърждава че беритбата на челядинки от неопитни гъбари е изключително опасна. Лъжливата челядинка е по-бледа от челядинката докато Бялата отровна орешарка е по-кафеникава. Пластинките на двата вида са сраснали със стъблото и се спускат надолу по него. Гуглите им са вдлъбнати в центъра на мястото на пъпката при челядинката.

