ОБИКНОВЕНА МАНАТАРКА

Boletus edulis
царство: Fungi Гъби
отдел: Basidiomycota Базидиеви
клас: Homobasidiomycetes
разред: Boletales
семейство: Boletaceae Манатаркови
род: Boletus Манатарка
вид: Boletus edulis Обикновена манатарка
Период на растеж: юни – октомври

МанатаркаОбикновената манатарка е една от най разпространените в България диви гъби. Среща се почти навсякъде в нашите иглолистни и широколистни гори, по храстите, покрай пътищата и горските поляни, предимно в дъбовите гори. Развива се в симбиоза с дърветата. У нас се среща в големи количества из Габровско, Троянско, Еленско, Тетевенско, Севлиевско, Ловешко и други подбалкански места, около София, Витоша, Лозенската планина, Плана планина, Стара планина, Рила и Пирин (над Банско), като стига до алпийския пояс на Пирин из клековете на Бъндеришките езера.

МанатаркаШапката е полукълбеста, белезникава, светлокафява, жълтокафява до тъмнокафява, понякога светлосива; достига до 40 см широчина и до 2,3 кг. Ципата на шапката е здраво сраснала с месото. При по-старите гъби ръбът се обръща нагоре и кожата се набръчква. Месото е бяло и при разчупване при младите гъби не мени цвета си. Има приятна миризма и сладък вкус. Спороносните тръбички не са сраснали с месото и лесно се отделят от него. Срещат се екземпляри с жълти и бели тръбички. При остаряване стават жълтозелени. Пънчето е тумбесто, издуто, дебело и здраво, намрежено с тъмнокафяви нишки. Расте до 20 см височина. При младите екземпляри то е дебело и месесто и често е няколко пъти по-голямо от самата гугла. Това е най-хубавата вкусна, ароматична и доходна гъба за ядене и се употребява за приготвяне на всички видове ястия, за мариноване, стерилизиране, а е най-добра и за сушене. МанатаркаТрадиционно гъбите се нарязват на тънки филийки, които после се нареждат върху платно за сушене под слънцето. Консумират се и пресни. Лесна е за разпознаване, добра за консумация, лесна за съхранение и желана за внос от други европейски държави. Висококачествените млади манатарки се считат за деликатес и имат високи цени. 

Неядливият й двойник е горчивата манатарка, която не е отровна, но е неприятно горчива на вкус. Отличава се по това, че отдолу спороносният й пласт е с нежнорозов фламингов цвят.

 Обикновената манатарка може да се сбърка с ядливите:

  • борова манатарка (B. pinophilus);
  • жълта манатарка (B. appendiculatus);
  • бронзова манатарка (B. aereus) и
  • канеленокафява манатарка (Xerocomus badius).

МанатаркаМанатарки с оранжеви или червени тръбички и посиняващо месо трябва да се избягват. Това са дяволска гъба (B. satanas), пурпурночервена манатарка (B. rhodoxanthus), красива манатарка (B. calopus), червеностъблена манатарка (B. erythropus) и огнена манатарка (B. luridus).