КЛАДНИЦА

Pleurotus ostreatus

царство: Fungi Гъби
тип: Basidiomycota Базидиеви гъби
клас: Homobasidiomycetes
разред: Agaricales
семейство: Pleurotaceae
род: Pleurotus Кладница
вид: P. ostreatus Кладница

Период на растеж: април — декември

Кладницата е вид базидиева гъба от род Кладница. Есенните топли дъждове и мъгли подпомагат растежа й. Много вкусна гъба. Нарича се така, защото расте една над друга като клада. Расте по живи дървета, но предпочита гниещи трупи и дънери на всички видове широколистни — бук, бряст, топола, кестен. Предпочита буковите гори, като по тях се разполага групово и керемидообразно наредена на големи кичури (групи), които достигат до големи размери — към 1-2 кг. От един дънер понякога могат да се наберат до 15 кг. Появява се през април, при хубава и топла пролет и по-рано, и расте до настъпването на зимата — месец декември. У нас се среща в значителни количества и навсякъде, където има сечища из буковите гори на Средна гора, Стара планина, Странджа и Осоговската планина. Населението в подбалканските места в Етрополско, Панагюрско, Тетевенско и другаде я бере масово.

Шапката й отначало е плоска, а после фуниеобразна и неправилна. В средата е леко вдлъбната а краищата ѝ са понякога леко вълновидни. Тя е месеста и несиметрична към пънчето. Оцветена е различно — от сивозеленикаво, възчервено, сивопепеливо, сивоохрено, кафяво до тъмнокафяво. Ръбът й е завит навътре и надолу. Кожицата е гладка и лъскава. На широчина достига 15 см. Когато гъбата застарее, шапката й се напуква. Месото е бяло, дебело, доста сочно и леко жилаво, има приятна миризма. Пластинките са също бели, гъсто подредени и заловени ниско за пънчето, което е белезникаво, здраво, жилаво и месесто, извито в долния си край — там, където се залавя за дънера. Споровият прашец е блед до бял.

Употребява се прясна в млада възраст за приготвяне на всички видове ястия, за мариноване и стерилизиране. Готви се като други гъби; цяла или нарязана на големи парчета. Предимството ѝ е в това, че не променя цвета на сготвената храна както печурките. Може и да се пече на скара. Съхранява се маринована и не се суши.

Гъбата се отглежда интензивно в голяма част от Европа. Тази кладница заедно с други ядливи видове от този род съставят около 25% от световният добив на култивирани гъби. Кладницата се отглежда сравнително лесно върху подходящ субстрат и наличие на благоприятни атмосферни условия. Плододава обилно, а развитите плодни тела са едри и месести.

Съществуват няколко сорта за отглеждане, наричани щамове, всеки от които има специални качества свързани с отглеждането с цел бизнес.

Всеки щам определя кога през годината ще има плододаване; има летни и зимни. Мицел на всеки щам се купува от специализирани лаборатории.

Избора на субстрат има ефект на плододаването. Докато размера на трупчета отговаря за колко сезона наред ще има разграждане и съответно плододаване, вида на дървесината отговаря за периода на чакане между засяване и плододаване. Трупчета от дървета с твърда, компактна дървесина като дъб се разграждат по-бавно което означава повече чакане но по-дълъг живот. Други методи използват слама, какалашки и други отпадъци с растителна основа като субстрати. Често с тях се пълнят надупчени торби.

Въпреки това, че се отглежда лесно, мицела на гъбата изисква висока влажност и темпаратура не по-малка от нула. Дървесината трябва да е чиста, без болести и паразити. Не бива да се използва дървесина по-стара от няколко месеца.

Тъй като температурата и влагата трябва да се контролират и регулират, гъбопроизводителите използват мазета, покрити ями, и гъбарници в неблагоприятно време или до пълното развитие на гъбите.

В различни части на света тази гъба се използва за пречистване на водата от нефтени отпадъци – при отглеждането й мицелът образува килимче и то се поставя върху замърсения участък, абсорбирайки всичкия нефт.

Няма отровен двойник.

Лесно се разпознава от други дървесни горски гъби. Светложълтата кладница (P. cornucopioides) и ветрогоновата гъба (P. eryngii) наподобяват кладницата но се различават по сезон и месторастене. Светложълтата кладница плододава през лятото и ранната есен докато ветрогоновата гъба се среща около корените на полски ветрогон.