БЯЛА ЛЕПЛИВА МУХОМОРКА

Amanita virosa

царство: Fungi Гъби
отдел: Basidiomycota Базидиеви гъби
клас: Homobasidiomycetes
разред: Agaricales
семейство: Amanitaceae
род: Amanita Мухоморка
вид: A. virosa Бяла мухоморка

Период на растеж: юни – октомври

Расте в иглолистните и смесените гори, по горските поляни, покрай храсталаците, на варовити почви. Бялата леплива мухоморка се среща на топли места, единично, а може и групово заедно с другата бяла мухоморка.

Шапката е белезникава, отначало яйцевидна, по-късно конусовидна, изпъкнала и накрая почти плоска, с широка и ниска гърбица, често неравномерно развита, с диаметър до 12 см. Повърхността е гладка и лепкава, без остатъци от общо покривало. Ръбът отначало е слабо подвит, по-късно е изправен и е ненабразден. Пластинките са белезникави, гъсти, несраснали с пънчето и правилно подредени. Пънчето е също белезникаво, цилиндрично или слабо разширяващо се към основата обхваната от остатък от общо покривало (волва), с или без пръстен. Често пъти е изкривено за разлика от това на другата бяла мухоморка и покрито с влакнести нишки. Повърхността е груба, с езиковидни израстъци. Височината достига 12 см. Пръстенът, ако има такъв, е бял, широк, накъсан и сравнително нетраен. Разположен е в горната част на пънчето, близо до шапката. Месото е винаги белезникаво и с неприятна миризма. Споровият прашец е бял.

Както другите мухоморки, тя е също така смъртно отровна.

Смесва се с полската печурка (Agaricus campestris) и бялата горска печурка (Psaliota arvensis), а също и с бялата сърнела (Leucoagaricus leucothites).