ЧЕРЕН СИНАП, ХАРДАЛ, ГОРЧИЦА

Sinapis nigra L.

Сем. Кръстоцветни – Cruciferae

Разпространение. Расте из тревистите места, в орниците и нивите в цялата страна. Отглежда се и в култура.

Описание. Едногодишно тревисто растение с право, разклонено и високо до 1,5 м стъбло. Коренът е вретеновиден и разклонен. Долните листа са с дълги дръжки, нечифтоперести, едро нарязани и неравномерно назъбени, а горните са с къси дръжки, ланцетовидни и рядко назъбени. Цветовете са жълти и събрани на върха на стъблото в гроздовидни съцветия. Те имат четирилистна чашка, четирилистни венче и 6 тичинки. Плодът е шушулка, прилегнала към стъблото, двугнездна, с кълбести семена с мрежесто набраздена повърхност. Цъфти от май до юли. Медоносно растение е.

Използваема част. Семената, брани преди пълното им узряване, за да се избегне оронването. След ожънването на растенията снопите се оставят на слънце да доузрее семето, след което се вършеят. Изсушеното семе е кълбесто, отвън тъмнокафяво, отвътре жълтозелено с парливо-лютив вкус и характерна миризма. Допустима влажност 12%. Опакова се в чували. Запазва се в  сухо о проветриво помещение. Да се внимава при ожънването черният синап да не се смесва с полския синап (Sinapis arvensis L.), дивата рапица (Raphanus raphanistrum L.) или рапицата (Brassica napus var. oleifera D. C.); те се различават по това, че семената на рапицата и дивата рапица са по-едри, почти черни или сиви, а на полския синап са сиви и почти липсва набраздена повърхност по семето.

Химичен състав. Съдържа до 30% мазнини (които се състоят от глицериди на олеиновата, линоловата, еруковата, линоцериновата, палмитиновата и арахиновата киселина), до 20% белтъчни вещества, слуз, синапено етерично масло (с главна съставна част алилизотиоцианат, следи от диметилсулфиди и серовъглерод, цианалил и др.) и гликозида синегрин, който представлява калиева сол на мирозиновата киселина и под действието на фермента мирозин в присъствие на вода се разпада на кисел калиев сулфат, гликоза и алилизотиоцианат.

Лечебно действие и приложение. Използва се главно свойството му на кожен дразнител. Установено е също, че черният синап възбужда дишането и засилва отделянето на жлъчен сок. Прилага се външно за лапи при настинка, пневмония, ревматизъм и др. Особено се препоръчва при простудни заболявания и бронхити при малки деца.

В българската народна медицина синапът се употребява при стомашни и жлъчни болки, кашлица и гърлобол.

Външно се препоръчва за жабурене при зъбобол.

Начин на употреба. 1 кафена лъжичка счукано синапено семе се сипва в 100 гр мед. Взема се по една кафена лъжичка 3 пъти дневно след ядене. За лапи се вземат по равни количества счукано синапено семе и брашно и се разбъркват с топла вода и малко оцет.

В нашата народна медицина се употребява също така белия синап (Sinapis alba L.), чиито семена са по-едри и бяложълти. Съдържат 30% мазнини, слуз, белтъчини и тиогликозида синалбин, който се хидролизира на гликоза и синалбин-синапено масло, чийто химичен състав е параоксибензилизотиоцианат. Маслото на белия синап не е летливо, както на черния синап, и не се употребява като кожен дразнител. То се изолзва за направа на горчица. Препоръчва се при стомашни болки, бронхит, кашлица, шизофрения, също смесено с мед. В малко количество действа като слабително. Сварено семе се дава против воднянка. Белият синап е също медоносно растение.