ЧЕРЕН ОМАН, ЗАРАСЛИЧЕ

Symphytum officinalis L.

Сем. Грапаволистни –  Borraginaceae

Разпространение. Среща се в низините, предпланинските области, по влажните ливади, край реките и гористите места из цялата страна.

Описание. Многогодишно тревисто растение, високо до 1 м. Стъблото му е разклонено, кухо, грапаво и покрито с косми. Коренището е късо, с дебели и разклонени корени; Не образува грудки. Листата са елипсовидни, едри, стеснени към основата, като долните са с дръжка, а горните седящи. Те са с ланцетовидна форма, силно окосмени отдолу и слабо отгоре, с мрежеста нерватура. Цветовете са лилави, по-рядко розови и бели, събрани в гроздовидни съцветия, с петлистна, срасната в основата си чашка, петлистно, сраснато в тръбица венче и 5 тичинки. Плодът е сух, разпадащ се на 4 лъскави черни орехчета. Цъфти през юни-юли. Медоносно растение е.

Използваема част. Корените (на 2-3-годишните растения), брани напролет, преди да започне развитието, през март, или наесен след увяхването на надземната част, от септември до декември. Извадените корени се измиват, по-дебелите се нарязват и се сушат на сянка или в сушилня до 60^оC. Изсушената билка е с тъмнокафяв до смолисточерен цвят отвън и бял до бледожълт отвътре с гладък лом, без миризма и със сладникаво-слузест вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в книжно-конопени или книжни торби. Запазва се на сухо и проветриво място.

Химичен състав. Съдържа алкалоидите лазиокарпин, консолидин, циноглосин, освен това алантоин (улеснява растежа на клетките), аспаригин, захароза, галова киселина, скорбяла, дъбилни вещества, смоли, слуз, следи от етерично масло, инулин и др.

Лечебно действие и приложение. Билката засилва растежа на клетките, ускорява заздравителните процеси в тъканите. Прилага се под форма на запарка при трудно заздравяващи рани, гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника, възпаление на костите, надкостницата, наранявания и кръвоизливи.

В българската народна медицина корените на черния оман се употребяват още при кашлица, бронхит, туберкулоза, повръщане на кръв, кръвотечение от носа, продължителна менструация, маточни и белодробни кръвоизливи, възпаление на червата и против рак.

Външно се препоръчва за лапи при циреи, навяхване, счупване на кост, лимфни отоци и др. Отварата се използва за гаргара при рани в гърлото и устата, за жабурене при разклатени зъби и кървящи венци.

Начин на употреба. 1 супена лъжица ситно смлени корени се сипват в 500 гр вода да врят 5 мин. Прецедената отвара се пие по една винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.