ЧЕРЕН БЪЗ, СВИРЧОВИНА

Sambucus nigra L.

Сем. Бъзови – Caprifoliaceae

Разпространение. Расте из храсталаците и гористите места до 1600 м н. в., а също така и в населените места навсякъде из България.

Описание. Многогодишен храст или високо до 6 м дръвче, силно разклонено, с грапава кора отвън и мека сърцевина отвътре. Коренът е силно развит. Листата са срещуположни, нечифтоперести, с 5 до 7 яйцевидно елиптични и остро назъбени листчета. Цветовете са жълтеникавобели и в по-голямата си част приседнали, събрани в плоско щитовидно съцветие, с петзъбеста чашка, петлистно венче о 5 тичинки. Плодът е червеновиолетов, сочен, с 2 до 4 черни семена. Медоносно растение е.

Използваема част. Цветовете и корените, по-рядко плодовете, листата и кората на стъблото. Цветовете се берат преди пълното разцъфтяване, през май-юни. Сушат се на сянка или в сушилня до 40^оC. За да се получи само цвят, без цветните дръжки, след изсушаването цветовете се прекарват през сито, като се трият, или се изчукват; при това пада само цветът, а цветните дръжки се изхвърлят. Така получената билка е с кремавобял цвят, слабо ароматна миризма и сладникаво-слузест вкус, който впоследствие дразни гърлото. Допустима влажност 12%. Опакова се в книжно-конопени торби.

Корените се берат през есента, след узряването на плодовете, през октомври, или по-рано напролет, преди развитието на растението, през март. След изкопаването те се измиват, като по-дебелите се нарязват и се сушат на сянка или в сушилня до 40^оC. Опаковат се в торби или бали.

Плодовете на бъза се събират след узряването им, през август-септември. Сушат се на сянка или в сушолня до 40^оC.

Листата се берат през време на цъфтежа и се сушат на сянка или в сушилня до 40^оC.

Кората се обелва при започване на сокодвижението, като се очиства от корка. Суши се на сянка или в сушилня до 45^оC. Всички части на бъза се пазят в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав. Цветовете съдържат гликозида самбунигрин, рутин, полутвърдо етерично масло, холин, витамин С, органични киселини, гликозидни вещества, смоли, танини и др. Сухите листа съдържат самбунигрин, етерично масло, алдехиди, а пресните листа – витамин С и провитамин А, танини, самбуцин, следи от алкалоиди и др. Кората съдържа етерично масло, холин, фитостерин, валерианова киселина, танини, смоли и др., а плодовете – витамин С, провитамин А, багрила, желязо, хризантемин, самбуцин, самбуцианин, дъбилни вещества, карбонови и аминокиселини, витамин В-комплекс, плодови киселини и др.

Лечебно действие и приложение. Билката действа потогонно, слабително и пикочогонно. Улеснява отделянето на храчки при пневмония, бронхит и туберкулозна кашлица.

В българската народна медицина цветът на бъза се употребява при хрема, пресипнал глас, като изпотяващо средство при простудни заболявания, при кръвно налягане, задух, при трудно уриниране и кръвопикане, възпаление на бъбреците и на пикочния мехур. Корените и корите се препоръчват при воднянка, затлъстяване, като слабително, настойка от листата – при ревматизъм, хемороиди, кожни заболявания. Плодовете се приемат във вид на мармалад за усилване и при невралгия. Цветът се използва за инхалация при възпаление на гърлото. Намира приложение и в пивоварната промишленост.

Начин на употреба. От цвета 1 супена лъжица се залива с 400 гр вряла вода да кисне 1 час. Запарката се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От корите и корените по 1 супена лъжица се варят 10 мин. Отварата се взема по същия начин. От мармалада, приготвен от плода, се взема по 1 кафена лъжичка след ядене 3 пъти дневно.

В нашата народна медицина се употребява и бъзакът (Sambucus ebulus L.). Различава се от бъза по това, че стъблото му е едногодишно и прашниците са червеникави, цветовете – бели, а плодът – черен. Употребяват се и плодовете, и корените на растението за същите болести, посочени при бъза. Цветът на растението се препоръчва от нашата народна медицина още при трудно уриниране и при рак, а сварените корени – за бани при гъбни заболявания на ноктите.