ТРИЦВЕТНА ТЕМЕНУГА, КОКОРЧЕ, ЛЮБИЧИЦА

Viola tricolor L.

Сем. Теменугови – Violaceae

Разпространение. Расте по сухите тревисти и каменливи места, по нивите, стърнищата, ливадите и горите навсякъде из България.

Описание. Трицветната теменуга представлява сборен вид от няколко форми. Те са едногодишни или многогодишни тревисти растения с право, ръбесто, слабо разклонено стъбло, високо до 30 см, и тънък вретеновиден корен. Листата са продълговато ланцетни, последователни, с дълги дръжки и два прилистника. цветовете са единични, с дълги дръжки, с жълто, виолетово, синьо и бяло обагрени венчета. Те са разположени на върха на стъблото. Чашката е петлистна, с петлистно венче и 5 кафяви тичинки. Плодът е многосеменен, разпуклив (на 3 дяла), с продълговато яйцевидни, кафяви и блестящи семена. Медоносно растение е.

Използваема част. Надземната част на растението, брана през време на цъфтежа, май-август. Суши се на сянка или в сушилня до 40^оC. Изсушената билка е без миризма, но със сладникаво-горчив вкус. Допустима влажност 14%. Опакова се в бали. Запазва се в сухо и проветриво помещение.

Химичен състав. В надземната част и корена се съдържа гликозидът рутин, в цвета е намерен антоциановият гликозид виоланин, а в надземната част – етерично масло, β-каротин,виолаксантин, зеаксантин, ауроксантин, флавоксантин, витамин С, сапонини, калциеви и магнезиеви соли, танини, слузно вещество, салицилова и винена киселина и др. В корена е намерен алкалоидът виолаеметин.

Лечебно действие и приложение. Билката действа отхрачващо, дезинфекционно, пикочогонно, потогонно, нервоуспокоително, разслабващо. Усилва секрецията на бронхиалните жлези. Прилага се като специфично лечебно средство при суха кашлица, кожни страдания (екземи, скрофули, акне, импетиго), задръжка на течности в организма, ревматизъм, заболяване на пикочните органи, истерия.

В българската народна медицина трицветната теменуга се употребява още при кожни обриви, магарешка кашлица, камъни и пясък в бъбреците и пикочния мехур, атеросклероза и др.

Външно се препоръчва за бани и компреси при краста, гнойни пъпки по кожата, рахит, за измиване на главата с отвара при главоболие и безсъние, а пресният сок от растението – при рани и отоци.

Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се попарват с 400 гр вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Запарката се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

В нашата народна медицина се употребява още миризливата теменуга, виолетката (Viola odorata L.) с виолетовосини ароматни цветове. Разпространена е из храсталаците и горите навсякъде из България. Цъфти през март-април. Използва се също надземната й част, брана през време на цъфтежа, или корените, брани след узряването на семената. Съдържанието и начинът на употреба са както при трицветната теменуга. Освен това се препоръчва при истерия, сърцебиене, страх, главоболие, епилепсия, безсъние, припадъци и др.