РУЖА, ВОЛОВО ОКО, БЯЛА РУЖА, МЕДИЦИНСКА РУЖА

Althaea officinalis L.

Сем. Слезови – Malvaceae

Разпространение. Среща се из влажните, мочурливите и заблатените места, край реките и храсталаците навсякъде из България.

Описание. Многогодишно тревисто растение с право, окосмено и кухо стъбло, високо до 1,5 м и дебел, месест, разклонен корен, отвън сивожълт, а отвътре бял. Листата са длановидно нарязани, последователни, с дълги дръжки, като долните са петделни, а горните – триделни, едро назъбени. През първата година се развиват само приосновни листа във вид на розетка, а стъблото израства през втората година. Цветовете са разположени на групи в пазвите на горните листа, като дръжките им са по-къси от дръжките на листата. Те са бели или розови, с неопадваща двойна чашка, петлистно венче и многобройни тичинки. Плодникът е дисковиден, с 15-20 радиално разположени плодолисти, с бъбрековидни, сиви, люспести семена. Медоносно растение е.

Използваема част. Цветовете, листата и корените на растението. Цветовете се берат без дръжките през време на цъфтежа, юни-септември. сушат се на сянка или в сушилня до 40^оC. Изсушената билка е с бледорозов цвят, без миризма и със слузест вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали.

Листата се берат също през време на цъфтежа, без дръжките. Сушат се на сянка или в сушилня до 45^оC. Изсушените листа са със сивозелен цвят, също без миризма и със слузест вкус. Допустима влажност 13%. Опаковат се в бали.

Корените се вземат само от двегодишни растения наесен (септември-декември) или рано напролет, преди да започне развитието на растението (февруари-април). На едногодишните растения корените са тънки и не съдържат достатъчно слуз, а на тригодишните са вече вдървенели и слузестото вещество е намаляло. След като се извадят и се почистят от пръстта, те се обелват, по-дебелите се нарязват и се сушат на сянка или в сушилня до 45^оC. При бавно сушене корените се запарват. Изсушените корени са бели отвън и слабо жълтеникави отвътре, с характерна миризма и сладникаво-слузест вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в книжно-конопени торби.

Всички части на билката се пазят в сухи и проветриви помещения. При брането медицинската ружа не трябва да се смесва с диворастящите видове ружа, които са около 6 вида! Последните се различават от медицинската по това, че растат по сухите места, венчелистчетата им са по-големи, корените им са вдървенели и имат нагарчащ вкус.

Химичен състав. Цветовете и листата съдържат главно слуз и 0,02% етерично масло, витамин С и др. Корените съдържат до 35% слуз (състои се от хексози и пентози, галактуронова киселина и др.), аспарагин, бетаин, захароза, мазнини, пектин, скорбяла и др.

Лечебно действие и приложение. Билката действа противовъзпалително, омекчаващо и отхрачващо, дължащо се главно на слузестите вещества.

В българската народна медицина ружата се употребява при кашлица, задух, пресипнал глас, при възпаление на стомаха и червата, при киселини и язви в стомаха, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, болезнено уриниране, бяло течение и др. Външно се препоръчва при циреи и рани, за гаргара при пресипнал глас. Прилага се още в сапунената и пластмасовата промишленост.

Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се залива с 500 гр студена вода да кисне 1 час. Настойката се пие, подсладена с мед или небетшекер, по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

В нашата народна медицина се употребяват при същите болести още и корените на дивата ружа (Althaea pallida W. K.) и градинската ружа (Al. rosea Cav.).