РЕПЕЙ, ЧИЧЕК, ЛЕПКА, БУТРАК

Arctium lappa L.

Сем. Сложноцветни – Compositae

Разпространение. Расте из храсталаците, горите и пожарищата в цялата страна.

Описание. Многогодишно тревисто растение с дълъг, вретеновиден и месест корен, сивокафяв отвън и бял и сочен отвътре. През първата година израстват листата, а през втората – стъблото, което е жилаво, силно разклонено и високо до 1,5 м. Долните листа са едри, яйцевидни и слабо окосмени. По стъблото листата са по-дребни, с шуплести дръжки. Цветовете са червеновиолетови, събрани в съцветие кошничка на върха на стъблото. Те са двуполови, с тръбесто венче и 5 тичинки. Обвивните листа на кошничката са зелени, със закривени навътре връхчета. Цветното легло е покрито с власинки. Плодът е снабден със силно лепливи изкривени кукички, чрез които се залавя за преминаващи до него животни и хора. По този начин растението се разпространява. Цъфти през юли и август. Медоносно растение е.

Използваема част. Корените, които се изкопават през есента (октомври-ноември), от едногодишни растения или рано напролет (през март), от встъпващите във втората година растения. Корените на двегодишните растения не се берат, защото са вдървенели и кухи. Различават се по това, че едногодишният репей има само листа без плодове и цветове, докато двегодишните цъфтят и са с плодове. Корените се изкопават внимателно, тъй като са дълбоки и крехки. След изваждането те се измиват, нарязват се на късове до 15 см и се сушат на сянка или в сушилня до 40^оC. Изсушените корени са тъмнокафяви, със сивожълта сърцевина, без миризма и с горчиво-слузест вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в книжно-конопени торби. Запазват се в сухо и проветриво помещение.

Химичен състав. Билката съдържа до 45% инулин, протеини, ситостерин, стигмастерин, етерично масло, фитостерин, танини, мазнини, органични киселини, сулфати и фосфати на калция, калия и магнезия, смоли, горчиви вещества и др. В семената е намерен гликозидът арктиин, а в листата – дъбилни, слузести вещества и етерично масло.

Лечебно действие и приложение. Билката усилва растежа на клетките, действа дезинфекционно, пикочогонно и потогонно. Прилага се при кожни заболявания (циреи, екземи, акне, себорея), болки в черния дроб.

В българската народна медицина репеят се употребява още при ревматизъм, хемороиди, малария, стомашни болки, газове, бронхит, стомашна язва, гастрит и др.

Външно се препоръчва за лапи при ревматизъм, подагра, навяхвания, контузии, хемороиди и др.; настойка в терпентин или силна ракия в отношение 1:10 – за разтривка при ревматизъм; настойка в маслиново масло в същото отношение – против косопад.

Начин на употреба. 1 супена лъжица смлени корени се сипват в 500 гр вода да врят 10 мин. Отварата се прецежда и се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От семената 1 кафена лъжичка се накисва в 400 гр студена вода от вечерта, на сутринта настойката се прецежда и се изпива на три пъти преди ядене.