ОФИКА, САМОДИВСКО ДЪРВО

Sorbus aucoparia L.

Сем. Розоцветни – Rosaceae

Разпространение. Расте предимно в гористите планински местности из цялата страна.

Описание. Многогодишно дърво, високо до 5 м, със сива и гладка кора. Кореновата система е силно развита. Листата са текоперести, назъбени и с дълги дръжки. Отгоре са жълтозелени, а отдолу – сивозелени. Младите листа и пъпките са окосмени. През есента листата почервеняват. Цветовете са бели, събрани в кичесто съцветие, с петлистна чашка, петлистно венче и многобройни тичинки. Плодът отначало е зелен, впоследствие става червен, месест и кръгъл, с кисело-стипчив вкус.

Използваема част. Плодът на растението, бран при пълното му узряване, август-септември. Суши се на сянка или в сушилня до 70^оC.

Химичен състав. Плодът съдържа витамин С, 1-каротин, криптоксантин, захари, ябълчена, винена и лимонена киселина, цианинхлорид, дъбилни вещества, етерично масло, янтарна, сорбинова, парасорбинова (отровна!) киселина, пектин, багрило, горчиви вещества и др.

Лечебно действие и приложение. Билката действа пикчогонно, слабително и противоревматично. Прилага се при застой на течности в организма, чернодробни и бъбречни страдания (каменна болест), чревни катари, диария, дизентерия и др.

В българската народна медицина плодът на офиката се употребява още при воднянка, а младите корени – при кожна туберкулоза. Външно листата се препоръчват за бани при кожни обриви и екземи, скълцаните пресни листа и плодове – за налагане при подуто изкълчено, натъртено и др.

Подобно действие, но по-слабо, имат и цветовете. Прилага се още в пивоварната промишленост.

Начин на употреба. 1 супена лъжица от плода, леко счукан, се слага в 400 гр вода да ври 5 мин. Прецедената отвара се пие по една винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

От листата и цвета се вземат 2 супени лъжици и се приготвят по същия начин.