ОМАЙНИЧЕ, ЗАЙЧА СТЪПКА

Geum urbanum L.

Сем. Розоцветни – Rosaceae

Разпространение. Расте из храсталаците, край пътищата, оградите и горите в цялата страна.

Описание. Многогодишно тревисто растение с окосмено, слабо разклонено стъбло, високо до 60 см и многоглав, конусовиден, червенокафяв корен. Листата са текоперести, назъбени и сраснати в основата на листната дръжка със стъблото, където образуват прилистници. Цветовете са жълти и дребни, разположени поединично на върха на стъблото. Чашката е съставена от два кръга по 5 листа, венчето е петлистно, тичинките – многобройни. Плодът е сборен, съставен от голям брой едносеменни орехчета с кукести израстъци. Цъфти през май-юни. Медоносно растение е.

Използваема част. Коренът на растението, бран през есента, септември-октомври. Суши се на сянка или в сушилня при 35^оC. Изсушените корени имат кафяв цвят, карамфилоподобна миризма и тръпчив вкус. Допустима влажност 11%. Опаковат се в бали или чували. Запазват се в сухо и проветриво помещение.

Химичен състав. Гликозида геин (който под влияние на фермента геаза отделя етерично масло с карамфилоподобна миризма, съдържащо евгенол), танини, горчиви вещества, смола, скорбяла и др.

Лечебно действие и приложение. Действа затягащо, свиващо кръвоносните съдове, нервоуспокоително. Прилага се при диария, дизентерия, нервни заболявания, хемороиди.

В българската народна медицина омайничето се употребява още при лошо храносмилане, газове, чревни и стомашни болки, повръщане, бяло течение и др.

Външно билката се прилага за компреси при възпаление на очите, за жабурене при кръвотечение от венците и за промивки при бяло течение.

Начин на употреба. 1 супена лъжица стрити корени се заливат с 400 гр вряла вода да киснат 2 часа. Прецедената запарка се пие по една винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.