МОМИНА СЪЛЗА, ГЕРГЬОВДЕНЧЕ

Convallaria majalis L.

Сем. Кремови – Liliaceae

Разпространение. Расте в храсталаците и горите, главно широколистните, из цялата страна.

Описание. Многогодишно тревисто растение с тънко, закръглено до, почти, триръбесто, безлистно, цветоносно стъбло и пълзящо хоризонтално коренище. В основата на стъблото се развиват ддве, рядко три листа с ципесто влагалище, дълги до 20 см. Те са целокрайни, продълговати, елиптични и заострени, с надлъжно жилкуване и дълги дръжки. На върха на стъблото в гроздовидни съцветия се намират цветовете, които са единични, рядко двойни. Те са разположени в пазвите на малки белезникави, линейни и ланцетни прицветници, като съцветието е с до 20 цветчета. Цветовете са бели, звънчевидни, увиснали на къси дръжки, двуполови, с много приятна миризма, с 6 сраснати венчени листчета и 6 тичинки. Плодът е кълбовидна, червена, многосеменна ягода. Медоносно растение е.

Използваема част. Цветовете, листата и коренищата. Цветовете се берат през време на цъфтежа, май-юни. Сушат се на сянка или в сушилня до 40^оC. Изсушените цветове са жълтеникавобели, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 10%. Опаковат се в шперплатови каси.

Листата се берат 1-2 седмици преди цъфтежа на растението. Сушат се на сянка или в сушилня до 40^оC. Изсушените листа са със зелен цвят от горната страна и по-светъл от долната, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в бали.

Коренищата се изкопават през време на зреенето на плодовете, юли-август. След измиване се сушат на сянка или в сушилня до 45^оC. Изсушените коренища са червеникавокафяви, без миризма и с нагарчащ вкус. Опаковат се в бали или торби. Всички части на билката се пазят в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав. В цвета се съдържат гликозидите конвалатоксин, фарнезол, ликопин, а в листата – гликозидите конвалатоксин, конвалозид, гликоконвалозид, валаротоксин, маялозид и други малко изучени гликозиди, сапонинът конваларин, аспаригин, следи от етерично масло, ябълчена, хелидонова и лимонена киселина, скорбяла и др.; в коренището са намерени аморфният гликозид конваламарин, конваламаретин и др.

Лечебно действие и приложение. Действа подобно на вълнестия напръстник – регулиращо сърдечната дейност, но с по-кратко времетраене на ефекта. Прилага се при сърдечни заболявания (съдечна недостатъчност в лека форма, сърдечна невроза, нарушен сърдечен ритъм), климактериум. Изобщо момината сълза се предпочита в случаите, когато не е препоръчителна употребата на вълнестия напръстник (Digitalis lanata L.) – задух, гуша, ендокардит при деца.

В българската народна медицина момината сълза се употребява при сърдечен задух, воднянка, епилепсия и др. Настойка от цветовете и червено вино се дава против главоболие. Етеричното масло се употребява в парфюмерията.

Начин на употреба. 1 супена лъжица от листата на билката се залива с 500 гр вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Запарката се прецежда и се пие по 1 ракиена чашка преди ядене 3 пъти дневно. Настойката против главоболие според народната медицина се приготвя от 10 гр цвят, накиснат за 8 дни в 500 гр червено вино. След това тя се прецежда и се пие по една супена лъжица след ядене 4 пъти дневно.

Да се взема под лекарски контрол! Отровно! Внимание! Да не се взема при катар в стомаха и червата, остри чернодробни, бъбречни и далачни страдания!