ЛУЛИЧКА, КОМИНЧЕ

Linaria vulgaris Mill.

Сем. Живеничеви – Scrophulariaceae

Разпространение. Расте край пътищата, в орниците и тревистите места навсякъде из България.

Описание. Многогодишно тревисто растение с право, голо стъбло, високо до 1 м и пълзящ корен. Листата са последователни, без дръжки, линейно ланцетни, с малки прилистници. Цветовете са бледожълти или сини, събрани в класовидни съцветия. Чашката и венчето са петлистни и сраснати в основата, с 4 тичинки. Плодът е кръгла, двугнездна кутийка с ципести, черни и плоски семена. Медоносно растение е.

Използваема част. Стръковете на растението, брани през време на цъфтежа, юли-септември. Сушат се на сянка или в сушилня до 40^оC. Изсушената билка е с неприятна миризма и горчив вкус. Опакова се в бали. Допустима влажност 12%. Запазва се в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав. Алкалоида d-1-пеганин, флавоновите гликозиди линарин, неолинарин, пектолинарин, линарезин и линаракрин, фитостерин, витамин С, мравчена и оцетна киселина, пектин, танини и др.

Лечебно действие и приложение. Действа обезболяващо и пикочогонно.

В българската народна медицина луличката се употребява при болезнено уриниране и болки след него, нощно напикаване, увеличена и възпалена простата, възпаление на пикочния мехур, хемороиди, главоболие с повръщане, жълтеница, запек и др.

Външно билката се прилага във вид на лапи при циреи, кожни болести, хемороиди, за промивки при възпалени очи и клепачи. Пресният сок, смесен със свинска мас по равни части, се използва за мазане при хемороиди.

Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се залива с 400 гр вряла вода да кисне 2 часа. Прецедената запарка се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.