ИЗСИПЛИВЧЕ, ПРИПЪТНИЦА, РАЗВЪРЗАНЧЕ
Herniaria glabra L., Herniaria hirsuta L.
Сем. Карамфилови – Caryophyllaceae
Разпространение. Срещат се по каменливите, песъчливите и сухите слънчеви места, покрай ливадите, пасищата и храсталаците навсякъде из България.
Описание. Многогодишни тревисти растения с разклонени пълзящи стъбла, дълги до 20 см. Коренът и на двата вида е дървенист, с множество дребни коренчета. Листата са дребни, елипсовидни, с бели яйцевидни прилистници, като листата и стъблата на Herniaria glabra са голи и светлозелени, а на H. hirsuta – окосмени и сивозелени. Цветовете са дребни, жълтозеленикави и събрани в пазвите на листата по 5-10, с петлистна чашка, петлистно венче и 5-10 тичинки. Чашката на цвета на H. hirsuta има четинки, а на H. glabra е гола или само при основата е влакнеста. Плодът е разпуклив, с едно семе.
Използваема част. Стръковете на растението без вдървеното в основата стъбло, брани през време на цъфтежа, юли-септември. Сушат се на сянка или в сушилня до 50оC. Изсушената билка има сребристозеленикав, жълтеникав до зелен цвят и нагарчащ вкус, а при разтриване между пръстите изпуска миризма на кумарин. Допустима влажност 12%. Опакова се в торби или бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения.
Химичен състав. Кумарин, кверцетин, рутин, тритерпенови гликозиди, твърдо етерично масло, следи от алкалоиди, сапонина хепниарин (с кумаринова миризма), херниарова киселина, танини, минерални вещества и др.
Лечебно действие и приложение. Билката действа пикочогонно и болкоуспокоително. В българската народна медицина се употребява при възпаление, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, воднянка, туберкулоза, албумин в урината, бронхиален катар и др. 
Прясното растение, счукано на каша, се препоръчва за налагане на трудно зарастващи рани, при обриви и лишеи, а свареното – за бани.
Начин на употреба. 1 супена лъжица се залива с 500 гр вряла вода да кисне 2 часа. Прецедената запарка се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Внимание! Да не се употребява при жлъчни камъни!