ЗЪРНАСТЕЦ, МЪЖДРЯН, БАБУШКА

Rhamnus frangula L.

Сем. Зърнастецови – Rhamnaceae

Разпространение. Расте из цялата страна по влажните места, край реките и храсталаците главно в предпланинските райони до 900 м н. в.

Описание. Многогодишно храстовидно дърво, високо до 3 м. Кората на младите клонки е зеленокафява, а на старите – сивокафява с белезникави петна. Листата са елипсовидно яйцевидни, последователни, с леко окосмени дръжки, с 6-8 жилки от двете страни на главния нерв. Цветовете са зеленикавобели, двуполови и събрани на кичури в пазвите на листата, с петлистна чашка, петлистно венче и 5 тичинки. Плодът е сочен, отначало зелен, след това почервенява, а като узрее става черен, с дълги дръжки и с 3 семена. Цъфти през юни-юли. Медоносно растение е.

Използваема част. Кората на стъблото, а също така и на клонките от тригодишни растения, след като отлежи 1 год.; тя се бере рано напролет през март-април, при покарването на първите листа и започването на сокодвижението. Брането става по следния начин: Върху кората се правят хоризонтални ивици на разстояние 30 см, след което се съединяват с вертикални. Леко се очуква с дървен чук и се бели. При беленето не трябва да се засяга дървесината, а когато това стане случайно, засегнатата тъкан се изчиства. Характерно за зърнастеца е, че като се остърже горната кора, появява се червено оцветен пласт за разлика от кората на подобни растения, където подкоровия пласт е зелен. Също така при варенето зърнастецът дава тъмночервено оцветяване, ако реакцията е алкална, за разлика от корите на другите растения, които не дават такова оцветяване. Суши се на сянка или в сушилня до 100^оC. Изсушената билка има сив или тъмнокафяв цвят с белезникави или сиви петна. При слабо остъргване на външната страна на кората се открива керемиденочервен пласт. Ломът на кората е ситно грапав, зърнест отвън и влакнест отвътре, без миризма и с тръпчиво-горчив вкус. Допустима влажност 13%. Опакова се в торби или бали. Запазва се в сухо, сенчесто и проветриво помещение.

Химичен състав. Антрахиноновите и антраноловите гликозиди гликофрангулин, франгулин, франгулаемодин, емодин, изоемодин, хризофанова и франгулова киселина, до 0,15% алкалоиди, дъбилни вещества, ябълчена киселина, следи от етерично масло, смола и др.

Лечебно действие и приложение. Зърнастецът притежава очистително действие, подходящо за тежко болни и бременни.

В българската народна медицина зърнастецът се употребява при хроничен запек на дебелото черво, чернодробни заболявания, жълтеница, воднянка, хемороиди и др. Външно той се прилага за промивка на гнойни рани, циреи и при кожни заболявания. Плодовете на зърнастеца, накиснати в оцет 20 дни, се препоръчват за лекуване на краста. Слабителното действие на корите се дължи на съдържащия се в тях антронов гликозид, който след 1 година отлежаване преминава в антрахиноновия гликозид гликофрангулин. Употребата на кората на зърнастеца преди да отлежи 1 година предизвиква повръщане.

Начин на употреба. 1 супена лъжица счукана кора се сипва в 500 гр вода да ври 10 мин. Отварата се пие по една винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

В народната медицина се употребява и зърниката (Rhamnus cathartica L.), на която се използват плодовете, също черни на цвят. Употребява се както зърнастецът. Слабителното действие на зърниката се дължи на антраноловите гликозиди.