ЖЪЛТА ТИНТЯВА, ГОРЧИВКА

Gentiana lutea L.

Сем. Тинтявови – Gentianaceae

Разпространение. Среща се из цялата страна по планинските каменливи и влажни поляни. Поради безразборното събиране растението е силно намаляло.

Описание. Многогодишно тревисто растение с право, цилиндрично стъбло, високо до 1 м и месест корен, дълъг до 1 м, който отвън е кафяв, а отвътре жълтеникав. Листата са срещуположни, едри, яйцевидни, обхващащи с долната част на стъблото, с дъговидна нерватура. Цветовете са жълти, събрани в прешлени на групи от 3 до 10 в пазвите на горните листа. Те имат двуделна петлистна чашка, петлистно венче и 5 тичинки. Растението дава цветове на 3-4 години. Плодът е продълговата кутийка с многобройни тъмнокафяви крилати семена. Цъфти през юли-август. Медоносно растение е.

Използваема част. Корените, брани през есента, август-септември и то от по-стари растения (от 4 години нагоре). По-дебелите корени след измиване се нарязват и се сушат веднага в сушилня до 60^оC. По такъв начин те не ферментират и се употребяват за медицински цели. Изсушената билка има сивокафяв цвят отвън, жълтеникав до светлокафяв – отвътре, характерна миризма и силно горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в книжно-конопени торби.

Жълтата тинтява се прилага и в пивоварната промишленост, където се предпочитат ферментирали корени. Те се сушат най-напред до 30^оC 3-4 дни, след което се досушават до 60^оC. Така изсушените корени имат кехлибареножълт цвят. Корените на жълтата тинтява се пазят в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав. Билката съдържа гликозидите генциопикрин, генциин, генциамарин (на който се дължи горчивия вкус), фермента генцианоза, алкалоида генцианин, генциостерин, мазнини, пектинови вещества, смоли, слуз и др.

Лечебно действие и приложение. Билката има секретовъзбуждащо действие, като усилва отделянето на слюнка, стомашна и жлъчна секреция. Освен това тя усилва чревната дейност и оказва противоспастично действие. Употребява се като възбуждащо апетита средство (преди ядене), при чревни колики и запек, жълтеница, малокръвие и др.

Българската народна медицина препоръчва корена на жълтата тинтява още при пясък в бъбреците, гастрит, ентерит, глисти, заболявания на черния дроб и др.

Начин на употреба. 1 кафена лъжичка стрити корени се сипват в 500 гр вода да врят 10 мин. Прецедената отвара се пие по една кафена чашка преди ядене 3 пъти дневно. Настойка от 10 гр корени, киснати в 1 л червено вино 10 дни, е добро средство за усилване и за апетит при малки деца. Взема се по 1 супена лъжица ½ час преди ядене.

В нашата народна медицина се употребява и планинската тинтява (Gentiana punctata L.), която расте главно из Рила и има тъмночервени точки по венечните листа. Коренът й също се употребява при болестите, изброени по-горе.