ДИВ КЕСТЕН, КОНСКИ КЕСТЕН
Aesculus hippocastanum L.
Сем. Кестенови – Hippocastanaceae
Разпространение. В диво състояние се среща в Преславския Балкан, по дерето на Дервишката река, Котленско. Като декоративно дърво расте из цялата страна.
Описание. Дърво с голяма, силно облистена корона, достигащо на височина до 30 м. Листата са с дълги дръжки, длановидно перести, с 5-7 дяла. Цветовете са или бели с червеникаво петно, или розови с жълто петно, събрани в конусовидни, прави, гроздовидни съцветия. Чашката е звънчевидна, опадваща, с петлистно венче и 5-7 тичинки. Плодът е зелена, бодлива капсула и е с едно, рядко с две или три семена. Семената са с твърда кожеста, кафява на цвят обвивка, отвътре бели. Цъфти през април-май. Медоносно растение е.
Използваема част. Кората и семената на дивия кестен. Кората се бере рано напролет през март, преди да започне сокодвижението и да се разлистят дърветата. Суши се на сянка или в сушилня до 50оC. Допустима влажност 11%. Опакова се в бали. Семената се берат, след като узреят и се разпука зелената им обвивка (през септември-октомври). Сушат се на сянка или в сушилня до 60оC. Изсушеният плод е червенокафяв, без миризма и с горчиво-стипчив вкус. Допустима влажност до 12%. Опакова се в торби. Запазва се в сухо и проветриво помещение.
Химичен състав. Кората съдържа гликозидите ескулин, ескулетин и фраксин, тритерпеновия сапонин есцин, дъбилни вещества, мазнини, алантонин и др. Листата съдържат флавоноидите кверцитрин, изокверцитрин и кверцетин, каротиноидите лутеин, виолаксантин и др.; цветовете – флавоноидите кверцитрин, кверцетин и изокверцитрин, рутин, пектинови вещества и др. Семената съдържат флавоноидите спиреозид, кверцетин и кимпферол, сапонина есцин, мазнини, дъбилни вещества, алантонин, смола, гликозида фраксин, ескулетин и до 3% ескулин. 
Ескулинът повишава устойчивостта на капилярите и на червените кръвни клетки и действа върху колоидните съставки на граничните повърхности на клетките, особено от венозната система (с това се обяснява доброто действие на дивия кестен при налагане и пиене против разширени вени и хемороиди).
Лечебно действие и приложение. Дивият кестен проявява съдосвиващо и болкоуспокоително действие. Той е старо средство за лекуване на хемороиди и разширени вени. Прилага се още при катари, кашлица и външно при възпаление на гърлото.
Българската народна медицина препоръчва плода на дивия кестен още против бронхит, магарешка кашлица, туберкулоза, диария, дизентерия, болестта бюргер, болки в корема, тромбофлебит, маточни кръвоизливи и рак. Плодовете, счукани и накиснати в силна ракия 2:10 за една седмица, се прилагат външно за разтривки при ревматизъм и хемороиди. От листата се правят лапи при разширени вени. Корите се използват при блатна треска и хемороиди. Плодовете се смесват с храната на конете против затлъстяване.
Начин на употреба. 1 кафена лъжичка ситно нарязан плод се попарва с 400 гр вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. От листата се взема1 супена лъжица, а от корите – 1 кафена лъжичка, като се варят 10 мин. и прецедената отвара се пие по същия начин.