ГЛУХАРЧЕ, ГЛУШИНА, РАДИКА

Taraxacum officinale Web.

Сем. Сложноцветни – Compositae

Разпространение. Расте по тревистите и песъчливи места, край потоците и пътищата, в парковете и градините навсякъде из страната.

Описание. Многогодишно тревисто растение със слабо разклонен месест корен, от който се развиват листата във форма на розетка. Те са продълговато ланцетни, едро назъбени и с различен размер. От средата на розетката се развива голо и кухо безлистно цветоносно стъбло, високо до 30 см, завършващо с цветна кошничка, която е увита в зелени листчета и се състои от многобройни златистожълти езичести цветчета. Семената са вретеновидни, снабдени с хвърчила.

Използваема част. Стръковете заедно с корените или само корените на растението. Надземната част с корените се бере малко преди цъфтежа или по време на цъфтежа, май-август. Суши се на сянка или в сушилня до 40^оC. Изсушените листа са със зелен цвят и слабо виолетов отенък, а корените са светло- до тъмнокафяви, без миризма и със слабо горчив вкус. Допустима влажност 13%. Опакова се в бали. Корените се берат, когато листната розетка започне да увяхва (през август-септември) или рано напролет (април-май). Сушат се на слънце или в сушилня до 40^оC. Корените на цъфтящите растения не се берат. Изсушените корени са тъмнокафяви, отвътре белезникави, с жълт характерен цилиндър, без миризма и със слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в книжно-конопени или книжни торби. Запазват се на сухо и проветриво място.

Химичен състав. Надземната част съдържа тараксантин, флавоксантин, лутеин, а също така арнидол и фаладиол, витамин В, лактоцерол, аспарагин, холин, витамин С и D, провитамин А. Млечният сок (пресните листа) съдържа горчивото вещество тараксацин и др.

Корените съдържат тритерпеновите съединения тараксерол, тараксастерол и псевдотараксастерол, стерините β-систостерин и стигмастерин, тараксол, тараксацин, инулин, каучук, мазнини, съдържащи глицериди на олеиновата, палмитиновата, линоловата, церотиновата и др. киселини, холин, инозит, манит и др.

Лечебно действие и приложение. Едно от основните действия на глухарчето е да подобрява функциите на черния дроб. Освен това билката притежава жлъчогонно, пикочогонно и противоглистно действие и възбужда апетита. Прилага се при чернодробни страдания (жълтеница от чернодробен произход, камъни в жлъчката), болести на пикочните пътища (възпаление на пикочния мехур и бъбреците, камъни в бъбреците и мехура), хемороиди, стомашни и чревни смущения, захарна болест.

Българската народна медицина препоръчва глухарчето още при болести на далака и хронични екземи. Свежите листа напролет се вземат във вид на салата при малокръвие и кожни болести.

Начин на употреба. 1 супена лъжица изсушени надземни части се залива с 400 гр вряла вода и се оставя да кисне 2 часа. Запарката се прецежда и се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Друг начин. 1 супена лъжица корени се варят в 500 гр вода 10 мин. Пие се по същия начин.