ВЪЛНЕСТ НАПРЪСТНИК, ЧЕХЪЛЧЕ
Digitalis lanata Ehrh.
ЖЪЛТ НАПРЪСТНИК, БЕСНИЧЕ
Digitalis ambigua Murr.
Сем. Живеничеви – Scrophulariaceae
Разпространение. Расте по каменливите места, из храсталаците и тревите във всички наши планини.
Описание. Вълнестият напръстник (Digitalis lanata Ehrh.) е с право, неразклонено стъбло, голо в долната си част и влакнесто в горната. Листата са продълговати, целокрайни, почти голи, с паралелно жилкуване. Цветните дръжки и чашката са силно окосмени. Цветовете са белезникави или сивожълтеникави, с виолетови жилки, двуустни, с извит надолу издатък. Имат петделна чашка и четири тичинки. Плодът е многосеменна окосмена кутийка. Жълтият напръстник (Digitalis ambigua Murr.) има високо до 1,2 м рядко окосмено стъбло. Листата са дребни, назъбени и светлозелени. Отдолу са покрити с власинки. Цветовете са събрани в къси гроздовидни съцветия. Венчето е едро и яркожълто, отвътре с кафяви жилки. Плодът е гъсто окосмена кутийка.
Използваема част. Листата на двата вида напръстник, брани през време на цъфтежа – юни, юли и август. Сушат се бързо на сянка или в сушилня до 55оC, за да се избегне разлагането на съдържащите се в тях гликозиди. Добре изсушените листа трябва да се чупят в средната жилка при огъване. Изсушената билка е със синкавозелен цвят, с виолетов отенък, слабо дразнеща миризма и слабо горчив вкус. Допустима влажност до 12%. Опакова се в бали или каси. Запазва се в сухо и проветриво помещение.

Химичен състав. За вълнестия напръстник: сърдечно действащи гликозиди – ланатозид А, В и С; α, β-ацетилдигоксин, ланатозид D, ланатозид Е, строспезид, одорозид, хиторин, гликохиторин, веродоксин, гликоверодоксин и др., ланадоксин, гликоланадоксин, неодигоксин, ланафолеин, дигифолеин, дигипронин, стероидни сапонини – дигитонин, итигонин, а също и ацетилхолин и др. Жълтият напръстник е с подобно химично съдържание.
Лечебно действие и приложение. Вълнестият напръстник е класическо средство за лекуване на сърдечна недостатъчност. Той засилва работоспособността на сърдечния мускул, регулира неговия ритъм, действа пикочогонно.
Българската народна медицина препоръчва билката при скрофули, облки в стомаха и червата, воднянка, задух, маточни кръвоизливи и др.
Поради отровността й и способността да се натрупва в организма употребата да става под лекарски контрол!

