БЯЛ ОМАН

Inula helenium L.

Сем. Сложноцветни – Compositae

Разпространение. Белият оман вирее по влажните и сенчести места, край потоците, реките и горите из цялата страна.

Описание. Многогодишно тревисто растение, високо до 2 м, с разклонено на върха стъбло, покрито с къси власинки. Коренището е месесто, силно разклонено, при пререз с радиално лъчист строеж. Листата са два вида – долните са с дръжки, едри, назъбени и продълговати, с мрежеста нерватура, отдолу със сиви косми. Горните са по-дребни, закръглени и обхващат стъблото. Цветовете са жълти, събрани в едри съцветия кошнички, като в средата са тръбести, а в периферията – езичести с жълт цвят. Плодовете са призматични, 4-5-ръбести, снабдени с хвърчилка. Цъфти през юли-август.

Използваема част. Коренището с корените, които се берат рано напролет през март или късно през есента октомври-ноември. Избират се младите месести коренища, като старите и вдървени се отстраняват. След като се измият, те се сушат на сянка или в сушилня до 40^оC. Изсушените коренища отвън са сивокафяви, а отвътре – белезникави с кафяви точки. Миризмата им е приятна, а вкусът – възгорчив. Допустима влажност 12%. Опаковат се в книжно-конопени или книжни торби. Запазват се в сенчесто, сухо и проветриво помещение.

Химичен състав. Етерично масло (което се състои от сесквитерпенови лактони: алантолактон, който има противомикробно и противоглистно действие, изоалантолактон, дихидроалантолактон и др.), инулин, псевдоинулин, инуленин и малки количества алкалоиди, хеленин, мравчена и бензоена киселина, слуз, горчила и др. Стръковете съдържат до 3% етерично масло.

Лечебно действие и приложение. Корените на белия оман имат противокашлично и успокояващо лигавиците действие. Билката потиска функцията на бронхиалните жлези. Прилага се при кашлица от различен произход (бронхити, настинки, грип, туберкулоза), при стомашни заболявания (гастрит, язва), при заболяване на женските полови органи (при болезнена и липсваща менструация), като помощно средство при чернодробни и жлъчни страдания, хемороиди, кожни заболявания (сърбеж, краста) и др.

Българската народна медицина препоръчва белия оман още при главоболие, бяло течение, възпаление на простатата, задух, трудно уриниране, за укрепване на матката и предпазване от преждевременно раждане, епилепсия и др. Външно се използва за гаргара при зъбобол, гърлобол и др. Прах от счукани корени в смес с маслиново масло или свинска мас в отношение 1:10 се прилага при копривна треска и краста. Във ветеринарната медицина оманът се използва като добавка към храната на добитъка за увеличаване млечността на животните. Прилага се още в пивоварната, парфюмерийната и сладкарската промишленост.

Начин на употреба. 1 супена лъжица нарязани корени се сипват в 500 гр вода и се варят 10 мин. След изстиване отварата се прецежда и се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

В българската на родна медицина се употребява т. нар. оманово вино за подсилване и апетит. Накисват се 100 гр корени в 1 л червено вино, като се разклащат често. След 8 дни виното се прецежда и се пие по една кафена чашка преди ядене (за деца по 1 супена лъжица).