БЯЛ БОР
Pinus silvestris L.
Сем. Борови – Pinaceae
Разпространение. Белият бор расте в смесени или самостоятелни гори почти във всички наши планини до 2000 м н.в.
Описание. Многогодишно, вечнозелено, смолисто, право, еднодомно дърво, достигащо на височина до 40 м. Кората в долната му част е сива, а в горната – светлокафява. Листата са игловидни, по две в обща дръжка, заоблени отвън и вдлъбнати отвътре, с ципести люспи в основата. Мъжките цветове са ресоподобни, жълтеникави, с много тичинки и 2 прашника, разположени в основата на младите клонки. Женските цветове са събрани в яйцевидни шишарки, разположени по върховете на младите клонки, и се състоят от 1 червеникава люспа и 2 семепъпки. След опрашването шишарките нарастват, но узряването настъпва след втората година. Люспите на шишарките се разтварят и семената опадват. Цъфти през май-юни. Медоносно растение е.
Използваема част. Боровите връхчета, брани през февруари-април, докато още не са напълно развити. Сушат се на сянка или в сушилня до 40оC при добро проветряване. Опаковат се в зеблени чували. Изсушените връхчета са червеникавокафяви, със смолиста миризма и горчиво-смолист вкус. Допустима влажност 12%. Запазва се в сухи и проветриви помещения.
Химичен състав. Боровите връхчета съдържат до 30% етерично масло (което се състои от α-пинен, лимонен, борнеол, борнилацетат, кадинен, силвестрен, дипентен, сложни естери и свободни алкохоли), смоли, минерални соли, витамини В, С, К, провитамин А, танини, горчиви вещества, пиникрин, пиницикрин и др.
Лечебно действие и приложение. Белият бор притежава отхрачващо и омекчаващо лигавиците свойство. Действа противовъзпалително, разтварящо пикочните камъни и разширяващо кръвоносните съдове, пикочогонно. Прилага се при болести на дихателните пътища (бронхити, ангина, туберкулоза), при простуда (за инхалация, разтривки), ревматизъм, бодежи, ишиас, камъни в бъбреците и пикочния мехур, скорбут.
Българската народна медицина препоръчва боровите връхчета и при задух, воднянка, скрофули, хемороиди и др. Външно за инхалации при задух, за бани при ревматизъм, екземи, лишеи и обриви по главата и тялото. Смолата, вземана в доза, колкото лещено зърно, помага при белодробен абсцес и хемороиди. Разтопената борова смола се използва при рани от обувки.
Начин на употреба. 100 гр борови връхчета се слагат в 2,5 л вода, която да ври, доакто остане 0,5 л. Прецежда се и се смесва на горещо с 250 гр небетшекер, а като изстине – с 250 гр мед. Взема се по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти дневно. В нашата народна медицина някъде към меда се прибавят и по 10 гр счукана канела, 5 гр карамфил и 1 индийско орехче. Запарката от листата на бора, поради високото си съдържание на витамин С, през зимата е добро витаминно средство.