БЯЛО ПОДЪБИЧЕ, БЯЛА ГОРЧИВКА

Teucrium polium L.

Сем. Устоцветни – Labiatae

Разпространение. Расте по сухите, тревисти и слънчеви места най-вече в южните части на България.

Описание. Многогодишно тревисто растение с право четириръбесто стъбло, високо до 30 см. Листата са линейни, с кръгли зъбчета. Цветовете са бели или бледорозови, събрани в метловидни съцветия на върха на стъблото. Горната устна на венчето липсва, дакато долната е петделна. Венечната тръбица отвътре е без власинки. Плодът се състои от 4 набръчкани орехчета. Цялото растение е покрито с власинки, от което изглежда бяло.

Използваема част. Надземната част на растението, която се бере през време на цъфтежа (юли-август). Суши се на сянка или в сушилня до 45^оC.Изсушената билка е с бял цвят, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав. Неуточнени съставки, горчиви вещества, слуз, танини, смола, витамин С и др.

Лечебно действие и приложение. Билката действа дезинфекциращо и запичащо. Прилага се при хемороиди, диарии, болки в стомаха и червата.

В българската народна медицина се употребява външно за бани и за пиене при възпаление на клепачите на очите, за жабурене при зъбобол и във вид на лапи при червясали рани по добитъка. Употребява се също и в консервната промишленост.

Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се заливат с 500 гр вода и се оставят да киснат 1 час. Течността се прецежда и се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.