БЯЛА БРЕЗА, МЕТЛИКА

Betula alba L.

Сем. Брезови – Betulaceae

Разпространение. Расте сред иглолистните и широколистните гори и скалистите места навсякъде из България. Отглежда се и като декоративно растение в паркове и градини.

Описание. Високо до 20 м дърво с гладка бяла кора, отделяща се на хоризонтални ивици. Листата са с дълги дръжки, ромбовидни, отдолу по-светлозелени, а отгоре по-тъмни и лъскави. Младите листа са слабо окосмени и отделят лепкав секрет. Цветовете за еднополови. Мъжките ас събрани в цилиндрични реси, увиснали надолу. Те имат четириделен околоцветник и две тичинки. Женските са също в увиснали реси, но са без околоцветник и с двугнезден яйчник. Плодът е орехче, снабдено с ципести крилца. Медоносно растение е.

Използваема част. Пъпките, листата и кората. Пъпките се берат рано напролет през април-май, преди разпукването им. Те се отрязват заедно с клончетата и се сушат на проветриво място или в сушилня до 30^оC. След изсушаването пъпките се оронват от клончетата. Изсушените пъпки са с приятна миризма и стипчив, нагарчащ вкус. Опаковат се в шперплатови каси. Листата се берат при пълното им развитие преди или през време на цъфтежа, април-юни. Сушат се на сянка или в сушилня до 30^оC. Изсушените листа отгоре са тъмни, а отдолу – светлозелени, без особена миризма и със слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в бали или торби. Корите се берат напролет, когато започне сокодвижението и се сушат на слънце или в сушилня до 45^оC. Опаковат се в бали. Всички изсушени части на растението се пазят в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав. Пъпките съдържат до 5 % етерично масло (което се състои от бетулен, бетулол, бетуленова киселина и др.), витамин С, сапонини, горчиви вещества, смоли, жълто багрило и др. Листата съдържат масло, витамин С, бетулоретинова киселина, дъбилни вещества, сапонини, никотинова киселина и др. Корите съдържат гликозидите бетулозид и гаултерин, алкалоиди, дъбилни вещества, бетулин, етерично масло и др.

Лечебно действие и приложение. Билката действа силно отводняващо на организма (потогонно и пикочогонно); разтваря камъни в бъбреците и пикочния мехур и преодолява спазмите на гладката мускулатура (стомах, черва). Прилага се при отоци от различен произход, ревматизъм, ишиас. Външно се използва за лапи или бани (пресните листа) при кожни болести.

В българската народна медицина брезата брезата се препоръчва при възпаление на бъбреците и пикочния мехур и камъни в тях, при подагра, атеросклероза; корите са добро средство за апетит, против малокръвие, а външно – за компреси при кожни болести и екземи. При възпаление и болки в стомаха и червата се използва настойка от пъпките в червено вино (1:10, киснато 8 дни).

Начин на употреба. 1 супена лъжица пъпки или 2 супени лъжици нарязани листа се заливат с 500 гр вряла вода, като се прибавя малко сода за хляб за разтваряне на смолите и се оставят да киснат 1 час. Течността се прецежда и се пие преди ядене по една винена чаша 4 пъти дневно. От кората се приготвя отвара от 1 супена лъжица в 500 гр вода, като ври 10 мин. Пие се по същия начин.