БОСИЛЕК

Ocimum basilicum L.

Сем. Устоцветни – Labiatae

Разпространение. Босилекът се култивира в цяла България. Неговата родина е тропическа Азия.

Описание. Едногодишно тревисто растение с къс корен и голо четириръбесто, разклонено стъбло, достигащо на височина до 60 см. Листата са срещуположни, с дълги дръжки, яйцевидни, заострени, целокрайни, рядко назъбени. Цветовете са бели, по-рядко розови или виолетови, с петлистно венче и 4 тичинки; разположени са в пазвите на листата по върховете на стъблото. Плодът е сух и след узряването се разпада на 4 кафявочерни орехчета. Цялото растение има приятна характерна миризма. Медоносно растение е.

Използваема част. Надземната част на растението, която се бере през време на цъфтежа, юли-август. Растението се реже до 20 см от върха, като се оставя известна част, от която покарват нови стъбла. То дава няколко реколти годишно. Изрязаните части се сушат на сянка или в сушилня до 35^оC. Изсушената билка има яснозелен цвят, характерна приятна миризма и слабо парлив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали или торби. Запазва се в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав. Етерично масло (състои се от евгенол, метилхавикол, линалоол, пинен, оцимен и др.), горчиво вещество, следи от сапонини, танини и др.

Лечебно действие и приложение. Действа противоспастично, оттук и болкоуспокояващо, противовъзпалително, потогонно и леко възбуждащо.

Прилага се при стомашни болки и чревни колики, умора и нервна потиснатост (депресия).

Българската народна медицина препоръчва отвара от босилека още при задух, магарешка кашлица, газове, възпаление на бъбреците и мехура, дизентерия и др. Външно се препоръчва за жабурене при болки на венците, а сокът от прясното растение – против гнойни възпаления на средното ухо.

Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се заливат в 500 гр вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.