БОЖУР
Paeonia decora And.
Сем. Лютикови – Ranunculaceae
Разпространение. Божурът расте в храсталаците, сухите каменливи места, редките гори и поляните в цялата страна.
Описание. Многогодишно тревисто растение с право сочно стъбло, високо до 1 м. Има късо коренище, от което излизат вретеновидно надебелени и разклонени корени (грудки). Листата са едри, последователни, тройноперести, с яйцевидни дялове, на върха неправилно дълбоко назъбени. Отгоре са голи, а отдолу – слабо окосмени и по-светли. Цветовете са едри, червени, с петлистна чашка, пет-десетлистно венче и многобройни тичинки, разположени поединично на върха на стъблото. Плодът е сборен, с черни лъскави семена. Растението е медоносно.
Използваема част. Венечните листа и корените. Венечните листа се берат през време на цъфтежа, май-юли, но непременно в сухо време. Прецъфтели и окапали на земята цветове не се берат. Те не бива да се мачкат, защото в последствие при сушенето потъмняват. Сушат се на слънце или в сушилня до 40оC. Изсушеният цвят е червен или тъмночервен, със слаба миризма и сладникаво-тръпчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в шперплатови каси.
Корените се берат през септември-ноември и след измиване се сушат на слънце или в сушилня до 50oC. Изсушените корени имат тъмнокафяв цвят, неприятна миризма и горчив вкус. Опаковат се в чували. Както и венечните листа, така и корените се запазват на сухи, проветриви и сенчести места.
Химичен състав. Венечните листа съдържат отровното багрило пеонин, танини и др. Корените съдържат етерично масло, глутамин, пеония-флуоресцин, аргинин, неуточнен алкалоид, калциев оксалат, танини, смоли и др.
Лечебно действие и приложение. Божурът притежава противоконвулсивни свойства, засилва тонуса на гладката мускулатура (матка, черва, пикочопровод), улеснява съсирването на кръвта. 
Поради тези му свойства се прилага главно като помощно средство при лекуване на епилепсия, за изхвърляне на пясък и камъни от бъбреците, за лекуване на хемороиди, цепки (фисури) около ануса. Добри резултати се наблюдават и при прилагането му при подагра. В народната медицина се употребява още и при болки в стомаха и червата, истерия, ревматизъм и др.
Начин на употреба. 1 чаена лъжичка от корените се слага в 400 гр вода да ври 5 минути. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. 
От венечните листа 1 супена лъжица се залива с 300 гр вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Изпива се на 3 пъти преди ядене. При хемороиди може да се взема от корена колкото грахово зърно след ядене 3 пъти дневно.
В големи дози растението е отровно!
В народната медицина се употребява и теснолистния божур (Paeonia tenuifolia L.). Отварата от корените му се употребява, както при божура, и като средство за регулиране на нередовна и недостатъчна менструация.